Догодина ще има таван и за соята в колбасите
Най-честите сигнали на потребителите са за цените на прдуктите в хранителните магазини, обясни директорът на Българската агенция по безопасност на храните д-р Йордан Войнов
-Г-н Войнов, стартирахте засилени проверки по хранителните магазини преди празниците? Какви резултати дават те до момента?
Проверки се извършват масово по магазините от всички областни дирекции на Агенцията по храните. Те са насочени не само към хигиената в магазините, но и към начина за съхранение на продуктите и документацията, която ги съпровожда.
-Кои са най-честите нарушения и могат ли да бъдат спокойни българите за качеството на продуктите, които ще сложат на трапезата по празниците?
Както знаете, беше въведено изискването продавачите, които работят с хранителни продукти, да използват задължително ръкавици. Това е едно от нещата, които все още не са станали практика на всякъде. Другото често нарушение е документацията и книгите, които търговците са задължени да водят. Някои от тях още не са свикнали да ги поддържат. Другите нарушения са свързани със съхранението на продуктите.
Досега не сме се натъквали на драстични нарушения, извършвани от търговците. Истината е, че българският потребител става все по-претенциозен, когато става въпрос за качеството на продуктите.
Ние получаваме много сигнали от потребители. Интересното е, че голяма част от тях са свързани с цените. Хората се обаждат, за да сигнализират какви разлики в цените са срещнали на еднакви продукти в отделните магазини. Разбира се, това е въпрос на политика на самите търговци, но така или иначе потребителите показват активност и подават сигнали.
Това направи и самите търговци по-изрядни, защото те получават двоен контрол – и от инспекторите от Агенцията, и от самите потребителите. Все пак търговците се борят за доверието на клиентите.
Наскоро обявихте, че се планира да се сложат ограничения на използването на соя в колбасите.
Да, обмисляме по-добра регламентация на месните продукти. В началото на следващата година ще излезем с правила за това какво може да е максималното съдържание на соя, за да може един продукт да бъде предлаган като колбас.
Какъв ще е процентът на допустимото съдържание на соя?
Това ще е въпрос, който ще обсъдим с бранша и специалистите по хранителните технологии след Нова година. Принципът, по който ще приложим тези изисквания ще е сходен на този, който вече е валиден за растителните мазнини в млечните продукти. Разликата е, че соята винаги се е използвала в колбасите и ние нямаме намерение да забраним използването на соеви протеини в месопреработката.
Соята не е вредна за здравето, тя съдържа протеини, но потребителите трябва да са информирани. Все пак когато те купуват колбас, трябва да получат продукт, в които съдържанието на месо е основно.
Това, че се появява нужда от такъв регламент, признание ли е, че качеството на колбасите в търговската мрежа не е добро?
Соята се влага в по-големи количества заради цената на крайния продукт. В повечето случаи това се дължи на поръчките, които правят големите търговски вериги на месопреработвателите. Те задават изискването за продукт, който да е определени ценови параметри, а производителите се опиват да се вместят в тях.
Затова и нашата идея е, за бъде информиран клиентът какво купува, ще се определи какъв да е максимално допустимият процент соя или друг заместител в тези продукти, за да могат да се наричат те месни.
- Върху какво ще е фокусирана работата на Българската агенция по безопасност на храните през следващата година?
Основното е, че ще заложим при проверките и в регулациите на качеството на храните. Вече са въведени, а някои предстоят да бъдат, изискванията за наличие на вода в птичето месо, за задължителното етикетиране на ГМО-съдържащите продукти, допълнителна регулации за продуктите, които се продават по интернет. Но определено фокусът ще е върху качеството на продуктите.
- А кои са нещата, които не успяхте да свършите през тази година, от какво не сте доволен?
Агенцията работи от една година и десет месеца и смятам, че за този период изпълнихме големите цели, които си поставихме. Оценките, които се дават и от търговците, е че нивото на регулация в България по отношение на изискванията за храните, е по-високо от голяма част от страните в Европа.
Това, което си поставям като задача през следващата година е оптимизация на работата на Агенцията. Има областни дирекции, които се справят добре, има и такива, които не показват такива задоволителни резултати. Така, че като цяло, нужна е оптимизация на работата.