Страната, която може да стане следващата ядрена суперсила

Уранът се завръща благодарение на подновения фокус върху ядрената енергия като решение на климатичната криза. Канада, богата на висококачествени залежи, може да се превърне в ядрена „суперсила“. Но може ли да се реализира нейният потенциал?

Лий Кюриър работи в уранодобива от близо две десетилетия, когато забелязва поразителна промяна. През 2011 г. катастрофата в японската атомна електроцентрала „Фукушима“ сериозно наруши представата на света за ядрената енергия, а цената на тежкия метал - важен компонент за ядреното гориво - се срина.

През последните пет години обаче се наблюдава обрат, като световната цена на урана се покачва с над 200% и се превръща в една от най-печелившите суровини тази година.

Кюриър, бизнесмен от австралийски произход, обяснява това с промяната на отношението, започнала скоро след като през 2018 г. основателят на Microsoft Бил Гейтс изтъкна ядрената енергия като „идеална за справяне с изменението на климата“.

Четири години по-късно тогавашният министър-председател на Обединеното кралство Борис Джонсън прокара политика за производство на поне 25% от енергията в страната от ядрени източници.

Малко след това Европейският съюз гласува за обявяване на ядрената енергия за благоприятна за климата.

Тези събития бяха „каталитични“ за урановата индустрия и повратна точка за компанията на Кюриър NexGen, която стои зад най-голямата уранова мина в процес на разработване в Канада.

Телефонът му започва да звъни с обаждания от инвеститори от цял свят - нещо, което „никога не се е случвало през предишните ми 17 години в индустрията“, казва той.

NexGen, чийто проект се намира в отдалечения, богат на уран канадски басейн Атабаска в северната част на Саскачеван, сега струва близо 4 млрд. долара, въпреки че мината няма да бъде пусната в търговска експлоатация поне до 2028 г.

Ако получи пълно разрешение от регулаторните органи, само проектът на NexGen може да превърне Канада в най-големия производител на уран в света през следващото десетилетие, измествайки Казахстан от първото място.

Други компании също се втурнаха към Саскачеван, за да се възползват от бума, като започнаха свои собствени проекти за проучване в региона, докато съществуващите играчи отвориха отново неработещи мини.

Благодарение на богатите си ресурси канадските минни компании смятат, че страната ще играе важна роля в бъдещето на ядрената енергетика, задоволявайки търсенето на уран. А то, по всичко личи, е на път да нарасне, след като близо две дузини държави се ангажираха на конференцията за климата COP28 да утроят производството си на ядрена енергия до 2050 г.

Ядрената енергия често е възхвалявана заради ниските си въглеродни емисии в сравнение с други източници като природен газ или въглища.

Световната ядрена асоциация изчислява, че 10% от енергията, произвеждана в света, идва от ядрени източници, докато над 50% все още се произвеждат от газ или въглища.

На тазгодишната COP29 вниманието бе насочено към увеличаване на финансирането на ядрени проекти след неотдавнашния доклад на ООН, в който се посочва, че настоящите политики и инвестиции не отговарят на изискванията за забавяне на глобалното повишаване на температурата.

Ролята на Канада в снабдяването със суровината става още по-належаща след нахлуването на Русия в Украйна, особено за САЩ, които разчитат в голяма степен на доставяния от Русия обогатен уран, за да разпалват своите търговски ядрени реактори.

Кюриър смята, че неговата мина може да се окаже „абсолютно критична“ за бъдещето на американската ядрена енергетика, тъй като САЩ сега търсят алтернативи на Русия, включително чрез увеличаване на проучванията на собствена територия.

Уранът може да се намери по целия свят, макар че е силно застъпен в Канада, Австралия и Казахстан.

Но това, което прави канадския регион Атабаска уникален, е, че уранът в него е с особено високо качество, казва Маркус Пиро, професор по ядрено инженерство в университета Макмастър.

Канада е установила строги правила за продажбата на своя уран на други държави, казва професор Пиро, и изисква той да се използва само за производство на ядрена енергия. Страната е наричана също „ядрена държава от първо ниво“ поради способността си да произвежда ядрено гориво от етапа на добив до етапа на производство.

След като бъде добит, уранът се смила, за да се получи т.нар. калциниран жълт кек. След това, ако е необходимо, той може да бъде обогатен в съоръжения в чужбина, за да се създаде гориво за ядрени реактори.

Понастоящем Канада е вторият по големина производител на уран в света, като според канадското правителство тя произвежда около 13% от общия световен добив. NexGen очаква, че след като мината започне да функционира, този дял ще нарасне до 25%.

Междувременно Cameco, която добива уран в Саскачеван от 1988 г., който доставя на 30 ядрени реактора по света, отвори отново две от мините си в края на 2022 г., за да увеличи производството.

Главният изпълнителен директор Тим Гитцел заяви пред BBC, че вярва, че:

Канада може да бъде ядрена суперсила в света“.

Но ентусиазмът около ядрената енергия не е лишен от критики.

Някои екологични групи се притесняват, че ядрените проекти са твърде скъпи и се предлагат със срокове, които не отговарят на спешността на климатичната криза.

Данните на базираната в Обединеното кралство Световна ядрена асоциация показват, че в 16 държави се строят 65 ядрени реактора, повечето от които в Китай, а други 90 са в процес на планиране.

Някои от тях се очаква да бъдат пуснати в експлоатация тази година, а други няма да бъдат готови поне до края на десетилетието.

Междувременно през последните две десетилетия в света бяха затворени повече от 100 ядрени централи, включително единствената атомна електроцентрала край Ню Йорк, която бе изведена от експлоатация през 2021 г. поради високи експлоатационни разходи и опасения за околната среда и безопасността.

Затворени бяха и централи в Масачузетс, Пенсилвания и Квебек, Канада.

Британска Колумбия разполага със собствени запаси от уран, но от 1980 г. насам не е позволила на нито една ядрена централа или уранова мина да работи в провинцията.

Критиците изразяват загриженост и за радиоактивните отпадъци, които ядрените реактори оставят след себе си за бъдещите поколения.

Други се опасяват от нова катастрофа от мащаба на „Фукушима“, където цунамито изведе от строя три реактора, което доведе до изхвърляне на силно радиоактивни материали и наложи масова евакуация.

Рискът не е нулев, това е сигурно“, въпреки че може да бъде намален, каза професор Пиро.

„Въпреки че сред широката общественост има смесени чувства по отношение на тази технология, реалността е, че тя произвежда много безопасна, много надеждна и достъпна електроенергия в световен мащаб.“

От бранша твърдят, че технологията е обещаваща и жизнеспособна. Според Гитцел от Cameco индустрията се е поучила от минали грешки, свързани с безопасността.

И обществеността е съгласна“, каза той. „Мога да ви кажа, че в Канада имаме голяма обществена подкрепа за ядрената енергия.“

Проучване на Ipsos от 2023 г. показва, че 55% от канадците подкрепят ядрената енергия.

Все пак предишните уранови бумове в Канада се превърнаха в драматични сривове.

На север от предложената от NexGen мина се намира Урановият град, който някога е бил дом на 2500 жители в разцвета си в средата на 20-ти век. През 1982 г. голяма местна минна компания прекратява дейността си заради високите разходи и слабия пазар на уран.

Сега населението на Ураниум Сити наброява 91 души.

Но инвеститорите твърдят, че в световен мащаб има истинско нарастващо търсене на суровината, което представлява златна възможност за Канада.

NexGen очаква строителството на своята мина, която трябва да получи разрешение от федералния ядрен регулатор на Канада, да започне работа в началото на следващата година. По думите на Гитцел около 100 други компании в момента активно проучват находища в Саскачеван.

Кога ще стъпят на пазара, остава неясно.

Гитцел предупреди, че някои компании са започнали проучвания в миналото, които така и не са достигнали до етап на производство. Сроковете за одобряване на минни проекти в Канада също могат да бъдат дълги. „Изграждането на една мина ще отнеме от пет до десет години, а засега единствените действащи са нашите, така че ще изчакаме и ще видим как ще се развият нещата“, каза той.

За Куриер е от решаващо значение неговият проект и други да бъдат реализирани през следващите четири години – както за Канада, така и за света.

В противен случай ще има недостиг на уран, а това впоследствие ще се отрази на цените на електроенергията“, каза той.