FT: Ще рестартира ли икономиката "българският Марио Монти"

500 години османско управление, 45 години комунизъм и демокрация в последните две десетилетия, опетнена от корупция и икономически провал, дадоха на българите значителна доза неуважение към техните управляващи. Последното правителство, което влезе на пръсти във властта с вот на парламента вчера, поема управлението на страна, която е по-скептична и дори цинична от всякога. То се изправя и пред изпаднала в застой, макар и стабилна икономика с най-ниските доходи в ЕС, коментира британското издание Financial Times.

Правителството на новия премиер Пламен Орешарски, който в миналото е бил министър както в десни, така и в социалистически правителства, обеща кабинет от малък брой технократи, дошли от държавните служби и академичните среди. В него също така има политици от двете партии, които подкрепиха кабинета - БСП и ДПС, която е подкрепяна главно от турци и други мюсюлмани.

БСП и ДПС не спечелиха предсрочните парламентарни избори този месец, но водещата партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов получи само 97 от 240 депутатски места и другите партии отказаха да влязат в коалиция с нея. Борисов и неговото правителство подадоха оставка през февруари след улични протести срещу цената на тока, стагнацията на икономиката и корупцията.

Орешарски вече беше наречен "българския Марио Монти", може би италианските избирателите най-добре могат да кажат дали това е комплимент или не. Но бившият финансов министър от БСП без съмнение притежава опит. Новият премиер създаде т. нар. "план Орешарски" за икономиката и държавната администрация, включващ някои предложения за увеличаване на социалните плащания, но и за запазване на системата на плоския данък, която БСП предложи да се премахне. Макар трудно да може да се определи като програма за радикална промяна, както искаха някои българи, тя може да успокои бизнеса в краткосрочен план.

"Т. нар. "План Орешарски" е повече търговска марка, отколкото реален план с точни мерки и график", счита Петър Ганев, старши икономист от Института за пазарна икономика в София. "Основната идея е да се покаже на обществеността и на чуждестранните наблюдатели, че политическата нестабилност приключи, че има ново правителство, което ще се заеме с най-неотложните предизвикателства в страната като проблема със сметките за ток. Ние също така имаме ясен сигнал, че новото правителство ще запази валутния борд (който обвързва българския лев с еврото) и фискалната стабилност (нисък дефицит и никакъв нов дълг) и забравя за всякакви големи промени в данъчната политика, което успокоява инвеститорите", казва Ганев.

Той очаква това да има положителни последици, тъй като бизнесът, който отложи вземането на инвестиционни решения по време на бурните последни месеци, се чувства по-уверен да продължи напред. "Дебатите по дългосрочните предизвикателства като пазара на труда, бизнес средата и държавната администрация обаче тепърва предстоят. На думи има политическа воля за справянето с тези проблеми, но няма точни мерки на масата", допълва Ганев.

Нестабилното ново правителство предизвика протести още преди да бъде гласувано. На фона на дълбокото разочарование на българите от политическата класа и икономическите предизвикателства пред страната, ще бъдат необходими много реформи, а остава да се види дали новата власт разполага със средства и желанието да ги осъществи.