Икономически ефекти на забраната за пушене

Пълната забрана за пушене в закрити пространства отново е център на общественото внимание. Ресторантьори и други заинтересовани групи протестират за премахване или поне облекчаване на ограничението. Двама независими депутати внесоха проектозакон за връщане на стария режим, при който заведенията обособяваха зони за пушачи и за непушачи. Въпреки че здравният министър е твърдо против либерализирането на режима, други ключови фигури (като икономическия министър Делян Добрев) изглеждат готови за ново преразглеждане в парламентарна зала.

Най-често използваният аргумент от противниците на забраната е, че тя е довела до спад в оборотите на ресторанти, барове и кафенета. Статистиката на НСИ говори обратното - сезонно изгладеният индекс, измерващ оборотите в ресторантьорския бизнес, показва скок от 2.3% между второто и третото тримесечие на 2012 г. След влизането на забраната от 1 юни, индексът се е покачил от 180.99 пункта на 185.07. Данните показват увеличение на оборотите на българските ресторанти, в този смисъл дори и да е имало негативно отражение на забраната, тя трябва да е била компенсирана от някакъв друг сериозен стимул за посещение на заведенията, което е малко вероятно. Всъщност липсата на отражение на забраната върху оборотите може да бъде лесно обяснена с факта, че през летния сезон дейността на ресторантите се извършва на открито, където ограничение за пушенето няма.

Липсата на спад при оборота на българския бизнес през лятото, в което беше въведено ограничението, не означава, че няма да има проблеми в бъдеще. Информация за последствията от забраните може да се получи от страните, които имат по-дълъг опит с тях. По данни на BBPA (British Beer and Pub Association), в годините между 1980 и 2006 г. скоростта на затваряне на типичните английски пъбове е била средно 0.65% годишно. След въвеждането на забраната през 2007 г., тя скача на 2.8%. Очакванията са били в годината на новата ограничителна разпоредба врати да затворят 369 пъба, докато реалното число е 1409, т.е. повече от хиляда заведения допълнително са били принудени да спрат работа.

Едно възможно обяснение за количество фалити на пъбове във Великобритания е икономическата криза. Тази теза не е особено убедителна, защото 2007 г. е последната година на икономическия бум, точно преди последствията от кризата да достигнат сектора. Още повече, че според британския Institute of Economic Affairs скоростта на затваряне от средно около 3% годишно през 2008 г. и 2009 г. е доста по-голяма от тази при рецесията 1980-1982 г. (0.86%), както и от тази през 1990-1992 г. (1.5%). Факторът, който може да обясни случилото се, е забраната за пушенето. Този извод се потвърждава и от изследване на консултантската компания PricewaterhouseCoopers, което предвижда 6000 пъба да затворят в периода 2008-2012 г.

Възможно обяснение защо някои заведения не могат да се справят финансово с рестриктивната регулация може да ни даде изследване, направено в американския щат Мейн. След въвеждане на пълна забрана за пушене в ресторанти и ресторант-барове през 1999 г. се провежда проучване, което показва, че около 40% от пушачите намаляват посещенията си в ресторанти и ресторант-барове средно с 60%, докато само една трета от непушачите увеличават посещенията си и то средно с 30%. Малко повече от половината пушачи намаляват престоя си в заведенията средно с 46%, докато само 22% от непушачите увеличават престоя си средно с 26%. Последният факт, който допълва картината е, че според изследването пушачите харчат за посещения на ресторант и ресторант-барове средно с почти 50% повече от непушачите на седмица, или 146.53 долара срещу 76.72 долара.

Важно е да се отбележи, че икономическите ефекти не са еднакви за всички видове заведения. Например, изследванията сочат, че баровете понасят такъв род забрани много по-тежко от ресторантите, защото бизнес моделът им предполага по-трудно адаптиране към подобни регулации. Белгийско изследване от 2010 г. показва, че сред наблюдавани 110 пушачи повече от половината цигари се консумират в дома, в колата или в бар, както и че местата, в които има някакъв вид социално общуване и употреба на алкохол, се асоциират с по-голяма консумация на цигари.

В същото време има места за хранене, където социалното взаимодействие никога не е било търсен елемент. Очаквано при много от тях пушенето е забранено още преди държавната интервенция. Важно за това дали ще се появи негативен ефект е дали заведението се намира в населено място с малко или с много пушачи, дали обслужва групи, в които пушачите са малцинство или мнозинство и т.н.

Съсредоточаването върху това дали предприемачите в ресторантьорския бизнес се справят със забраната за пушене измества фокуса от по-важния проблем, който съществува при налагането на подобни забрани - погрешната интерпретация на икономически закони и пренебрегването на правата на собственост. Въпреки че тютюнопушенето е вредно за здравето, не са много почитателите на идеята то да бъде забранено на индивидите - съществува известно уважение към личната свобода на всеки човек да решава сам за себе си.

Основният аргумент на противниците на пълната либерализация на пушенето е, че когато едните се възползват от правото си, вредят на другите или се наблюдават т. нар. отрицателни външни ефекти. Подобно на комините на фабриката, пушачите замърсяват въздуха на останалите. Грешката в подобна аналогия идва от разликите в мащаба - в единия случай (при фабриката) имаме ефект върху въздуха по места, които са чужда частна или публична собственост, а в другия цигареният дим е ограничен до бара/ресторанта, където собственикът доброволно е разрешил това, а посетителите имплицитно са се съгласили с факта, че в помещението има цигарен дим.

Забраната на практика разбива доброволното споразумение между собственици и посетители на заведението. Едните са предоставили "пакет" от услуги и стоки, свързан с обстановка, обслужване, цени и др., а другите са приели да се възползват от предложеното и да платят исканата цена. В този акт на свободна размяна имаме приемане на условията от двете страни. Начинът, по който работи пазарът, е да оставя всички участници да сключват подобни сделки. В този смисъл, собствениците на ресторанти и барове напълно зависят от решенията и предпочитанията на клиентите. Ако достатъчно на брой потребители имат нужда от среда без дим или могат да бъдат убедени да поискат такава, то една доброволно наложена от ресторантьорите забрана в собствеността им има смисъл. Всякакъв вид външно наложени ограничения представляват груба намеса в неприкосновената частна собственост и доброволните договорни взаимоотношения.