Истинската демокрация не е паважната демокрация

- Г-н Ковачев, има ли представител на неправителствените организации във Висшия екологичен експертен съвет към Министерството на околната среда и водите?

- Има един представител, който е от сдружение "Хармония", което обаче реално не представлява коалицията "За да остане природа в България". Аз не зная кои организации представлява, но не представлява организациите, които са активни за опазване на околната среда. То представлява организациите, които са активни в застрояването на природата.

- Какъв е съставът на този съвет?

- Самият съвет е структуриран като вътрешно ведомствен орган. В него членуват главно хора,  които са служители на Министерството на околната среда и водите. Експертният съвет на екоминистерството е вътрешноведомствен орган, който взима решения вместо министъра на околната среда. По закон нямат право да го правят по този начин. Министърът е индивидуален административен орган и той сам трябва да взима своите решения, а не някой да ги взима вместо него. Този съвет, както е структуриран, е в абсолютно нарушение на закона.

- Защо? Обяснете.

- Ако министърът иска да има реално действащ  Обществен съвет, който да го консултира, трябва да направи Съвет, който да бъде отворен за широко гражданско участие.

Второ - няма смисъл Съветът да гласува само едно решение.

В Съвета може да има няколко различни становища по проекта или темата, която се разисква. Важно е Съветът да формулира основните становища, които  се дискутират и да ги предостави на министъра. Те могат да бъдат едно, две, три. Министърът ще знае, кой стои зад тях, кои членове на Съвета ги  застъпват и с какъв аргумент ще може да вземе информирано решение. Иначе какъв е смисълът на такъв съвет.

Трябва да има действително работещи обществени съвети към административните органи - министерства и институции, които да участват при вземането на решения.

Нормално е в България, за да бъде нормална демократична държава, да имаме единно законодателство за всички наши административни органи и за всички монополи. Към тях трябва да има работещи по еднакви правила съвети.

Третото важно нещо е, проекторешенията и всички предварителни документи да бъдат достъпни за обществеността, а крайните решения да бъдат активно достъпни. Тоест да се качват на сайтовете на институциите, което да стане всеобщо правило.

Когато направим това нещо, ще имаме демократична държава.

Хората няма да излизат на улицата. Просто тези органи ще са прозрачни, ще се знае всичко, което се случва в тях и няма да има как да вирее корупцията.

Няма да вирее корупция в ДКЕВР и компаниите монополисти, ако беше задължително към тях да има подобни действащи консултативни съвети и ако всичките им документи са наяве. Тогава няма как да виреят тъмни сделки.

- ДКЕВР качва на своята интернет страница своето Предложение за промяна на цената на тока  няколко дни преди да вземе решението си за него.  Към комисията има Консултативен съвет. Неговите членове дават становище по разглеждания проект по време на обществено обсъждане на открито заседание ДКЕВР.

- Това е хубаво. Но доколко отворен е Съветът?

- Има представителство на синдикати, бизнес, организации на потребители, фирми, чиито цени се разглеждат и т.н.

- Говоря за отворен съвет. Това означава, че ако даден гражданин има заявен интерес по даден проблем, той отива, внася свое писмено становище, отива и го защитава в съвета. Не може да му бъде отказано.

Сега ще видим протестиращите, които са се обединили, дали ще могат да влязат в Съвета към президента. Много се съмнявам.

- Къде ще намерят зала, която да събере всички желаещи със становище по даден проблем?

- Това е решим проблем. Ако искаме да имаме демократичен начин за взимане на решения, ще трябва да инвестираме не толкова много средства, за да имаме демократични институции в държавата.

- Така могат да отидат в тези Консултативни съвети всякакви хора, които да провалят работата им?

- Ще има правилник, където ще е посочен начина на вземане на решения.

- Тоест трябва да се направи Закон за гражданските съвети?

- Трябва да има закон, и той да бъде хоризонтален, за да може да се вземе участие в техните дебати.

- Сега не се ли получи малко хаос сред протестиращите?

- В момента има хаос, защото решенията започват да се взимат на улицата. Въпросът е решенията да не се взимат на улицата. Истинската демокрация не е паважната демокрация. Истинска демокрация има, когато не е нужно да се излиза на улицата. Много примери за подобни механизми могат да се дадат.

Аз винаги давам този с "Дюни гейт". При него прокуратурата с големи напъни успя да внесе обвинение за двама души. А там бяха виновни 15 души от държавната администрация. Залети сме от  престъпления по служба на висши чиновници и никой не ги дава на съд.

Възможно е, както във Франция има форма на обществен обвинител, в България такива обществени обвинители по длъжностни престъпления да бъдат примерно неправителствени организации. Защо не го направим и ние. Тогава нито едно длъжностно лице няма да посмее да прави подобни престъпления и за 5-10 години ние ще се изчистим от цялото беззаконието, което ни залива.

Елементарни са такива контролни механизми, които стъпват на гражданското общество като мощен механизъм за въвеждане на ред в държавата. Стига тези механизми да бъдат прости, лесни за употреба.
 
- В сегашната ситуация, кой ще разреши натрупаните проблеми и ще направи държавата да заработи отново?

- За мен е необходимо активното и по-професионално гражданско общество да успее да се обедини около по-професионални искания. То трябва да даде тон за това какво всъщност трябва да се промени в държавата и да насочи обществото и общественото мнение натам. Това е негова задача, за да се запълни пропастта между желанието на хората за промяна и познанието на експертите за това какво трябва да се промени в държавата.

Има експертно познание какво може да се промени в държавата, така че да се въведат реални механизми за гражданско участие и контрол.

Но то още не е стигнало до обществото. Затова хората на улицата искат, но не знаят. Има хора, които знаят, но още не са успели да кажат на хората от улицата това знание. Пропастта трябва  да се запълни.

- Как ще стане?

- Според мен трябва да се води активен диалог и да се формират граждански коалиции, които да поставят исканията пред политиците. Самите граждански коалиции трябва да се обединят около тези принципи за промяна.

- Как ще определиш създадения към президента съвет?

- Съветът трябва да бъде гражданско действие. Това при президента ще бъде едно отбиване на номер, според мен. Инициативата трябва да дойде отдолу, иначе няма да се случи.

Различните гилдии трябва да се декапсулират и гражданските организации от различните гилдии да започнат да комуникират помежду си, за да може да се случи това нещо.

Не може гилдията на юристите и техните NGO-та да обсъждат нещата само помежду си. Те ще трябва да започнат да го обсъждат и с природозащитници и с хората, които протестират за БДЖ, с хора, които протестират срещу монополите и т.н. С тях да обсъдят какво да се прави в съдебната система. Не да кажат: "Понеже сме юристи, ние само разбираме от система". Другите също разбират, защото са потребители на съдебната система.

Ние от "За да остане природа в България" вече внесохме някакви предложения - едно от тях да има пряк избор на съдебната система. Но хората от юридическата гилдия имат желание за не толкова резки действия в съдебната система. Значи трябва някъде да се срещнем. Трябва да се декапсулираме и да започнем да говорим помежду си.

Защото сегашното положение вече не можем да го търпим. Трябва да се гарантира независимостта на съдебната система. Не може тя да се избира от политиците, както не може да се избира от президент, парламент и т.н.