Наука, готова за бизнес

Българската наука е готова да си партнира с бизнеса и дори самата тя е способна да създава работещ бизнес. В това се увери всеки, който присъства на форума „Наука за бизнес“.

Тази година щеше да е неговото пето издание, ако пандемията през март 2020 г. не беше спряла всички публични изяви. Срещат ли се „двата бряга“ и говорят ли си, действат ли задно?

Мост

За България е важно да се направи мост между науката и бизнеса, защото между научните изследвания и бизнеса има "голяма дупка", и съм много благодарен на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и на д-р Бойко Таков, че беше възприета идеята за организирането на форума "Наука за бизнес". Това е един недостатък, който може да бъде преодолян само със стъпки от двете страни, вярва председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски. По негови думи, след като държавата инвестира в научни изследвания, учените са задължени да го направят в онази част, в която изследванията може да доведат до иновации и да бъдат внедрени в икономиката. Това е единственият начин да имаме силна и конкурентоспособна икономика.

Богатство

Акад. Юлиан Ревалски отбеляза, че конвертируемото богатство на България - това са хората и техният иновативен капацитет. И затова е още по-важно да се направи този близък мост между науката и бизнеса: „Аз съм повече в теоретичната част на науката, но ми се иска да видя повече разработки, които са на висока степен на технологична готовност, и заедно с бизнеса те да бъдат доведени до прототипи, а след това бизнесът да ги индустриализира“.

Развоен център

С форума "Наука за бизнес" искаме да покажем, че академията е отворена към бизнеса и може да помогне на цялата икономика. БАН може и трябва да играе ролята на развоен център на бизнеса, уверява д-р Бойко Таков, изпълнителен директор на ИАНМСП, съорганизатор на събитието. Според него науката е и бизнес, тя движи икономиката: „Говорим непрестанно за иновации и за това се отделят много финансови средства както на национално, така и на европейско равнище. Време е бизнесът и академичните среди да установят по-тясно сътрудничество“.  

Финансиране

Отвъд добрите благопожелания и очаквания, има „инструменти“ за насърчаване на връзката „Наука-бизнес“. През 2024 г.  Проф. Георги Ангелов, зам.-министър на иновациите и растежа от служебното правителство, посочи две предстоящи процедури с общ бюджет от 86 млн. лв. по Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ), която Министерството на иновациите и растежа (МИР) администрира. Нейната цел е да насърчава сътрудничеството между академичния сектор и бизнеса, да развива иновационния потенциал на малките и средните предприятия и да осигурява подкрепа за авангардни научни и иновационни програми и проекти. Предстои МИР да обяви процедура „Малки иновативни грантове за малки и средни предприятия“. Бюджетът й е 25 млн. лева и ще създаде предпоставки за широко използване на изградените модерни научни комплекси за решаване на реални проблеми на бизнеса чрез по-широко използване на капацитета на научните организации, центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, като се предоставя финансиране за достъп до широк набор от наукоемки услуги, лабораторни изпитвания, анализи и експертиза. Създадените 16 центъра за върхови постижения и центрове за компетентност в предишния програмен период може да бъдат въвлечени по-широко в научните изследвания и разработки съвместно между компании и изследователски институции. За тях е предвидено финансиране за устойчивост в настоящия програмен период и сътрудничеството им с компаниите би допринесло за постигане на пълноценни резултати и добавяне на стойност.

Още инструменти

Другата процедура, която МИР ще обяви, е „Зелени и цифрови партньорства за интелигентна трансформация“ с бюджет от 60.7 млн. лв. Тя ще повиши конкурентоспособността на малките и средните предприятия чрез превръщането на „зелените“ предизвикателства във възможности, които създават нови пътища за иновации, икономически растеж и качеството на живот и водят до намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда и климата. За създаването на Фонд за технологичен трансфер предстои процедура за избор на финансов мениджър. Тя ще се води от Фонд на фондовете към МИР. По линия на иновациите в сектор Отбрана има още няколко финансови инструмента. Това са Ускорителят в областта на иновациите в отбраната в северния Атлантик (DIANA) и Фондът за иновации на НАТО. По инструмента DIANA може да участват както нововъзникващи фирми, така и развиващи се компании, съсредоточени върху такива технологии. Фондът на НАТО за иновации ще осигурява инвестиции във високотехнологични стартъпи и компании, които имат потенциал за приложение в сигурността и отбраната, като по него може да се кандидатства с проекти по всяко време от годината.

Разработки

Сред добрите примери за успешни проекти между науката и бизнеса са: изграждането на квантово-комуникационна мрежа, метод за рециклиране на отпадък от фармацевтичната промишленост, разработване и внедряване на процеси за извличане на колаген, иновационно решение за оценка на замърсяване с микропластмаси във водна среда. Форумът даде възможност екипи на БАН да представят научно-приложни технологии и проекти - например получаване на атомна енергия с хидростатично налягане, пилотна линия за производство на литиево-йонни батерии, 3D принтер за микро- и наноразмерни обекти, лаборатория за изпитване на водородни електрохимични преобразуватели (водни електролизьори, горивни клетки, водородни електрохимични компресори), но също и прототип на „умна“ боксова круша за тренировки. В духа на зелените идеи се предлага метод и инсталация за преработка на градски битови отпадъци чрез изгаряне, а също и материали за обезвреждане на парникови газове. Сред разработките са: Биосензорна технология за детектиране на патогени, газове, пестициди; Създаване на огнеупорни мулитови керамични изделия с помощта на 3D принтиране; Износоустойчив и неомокряем бетон на основата на хидрофобни наночастици от въглеродни сажди; Метод за селективно извличане на вещества; Антимикробни геополимерни бои на базата на природен зеолит; Азотен тор с намалена загуба на азот; ДНК баркодинг технологии.

Всички екипи са от български учени с опит и знания, изпълнени с готовност да доведат до успешна пазарна реализация своите разработки.

Текстът е част от бр. 121 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.