Как Исландия излезе от матрицата

В края на 2012 г. в Исландия бе завършен един евросоциалистически експеримент- първото в света колективно написване на Конституция. В Конституционния съвет  участват само обикновени хора- фермери, лекари, рибари. Този експеримент разбива на пух и прах тезата, която проповядва управляващия елит в много страни по света- а именно, че народът не трябва да бъде допускан до управлението на държавата. Икономическите показатели на малката северна страна от последните години доказват, че "излизането от матрицата" дава резултат.

Исландия е малка страна с население едва около 320 000 човека. Исландците обаче са убедени, че това е напълно достатъчно. Тези рижи или златокоси хора са потомци на викинги-пирати, отплували от Норвегия през 870 г. По пътя си към острова те се спират в Ирландия, за да си приберат няколко красиви и дръзки, но пък силно набожни ирландски девойки, които научават своите мъже да пишат и четат и ги обръщат към християнството.

Исландците не на шега са убедени, че именно тяхната мъничка държава е център на света. Когато през 2007 г. ООН обявява Исландия за най-добрата страна за живеене, те се изпълват със заслужена гордост. Това е време, когато представителите на средната класа ходят по три пъти годишно до Карибите, строят си триетажни къщи с камини и сауни и карат скъпи коли. Година по-късно идва световната финансова криза и Исландия е изправена пред банкрут. След фалита на трите най-големи банки през октомври 2008 г. идва въпросът "кой ще плати". 300 000 инвеститори от Великобритания и 100 000 от Холандия изгубват своите вложения в исландски банки. Правителствата обезщетяват частично тези вложители, но предявяват иск към малката държава за 4 млрд. евро. Което на практика за исландците означава, че трябва всеки от тях за 15 години напред да изплаща по 100 евро ежемесечно за покриване на този дълг. Но вместо да преклонят глава пред нелеката си съдба,

исландците избухват в ярост и излизат на улиците.

Малко след това правителството подава оставка. На извънредните избори побеждава лявата коалиция.За премиер е избрана Йохана Сигурдардотир- първият в света премиер, не само открито заявяващ своята хомосексуалност, но и практикуващ еднополов брак (което не и пречи да е многодетна майка на три деца). Задачата на новото правителство никак не е лека- икономиката на Исландия е в плачевно състояние- девалвация на кроната от 60%, спад на БВП с 6,8%, ръст на безработицата до 9,4%. Към това се добавя и ширещият се непотизъм- предишните управляващи-неолиберали назначават на важни позиции свои роднини и приятели.

Първото, с което се заемат евросоциалистите, е да върнат доверието в системата за управление на обикновените исландци. За целта трябва да се промени Конституцията- приета през 1944 г. В разработването на новата е решено да се прояви не само максимална прозрачност, но и да се привлекат към разработването и не професионално политици, а обикновените хора. Така на лотариен принцип, в националната Асамблея от гражданите са избрани 950 човека. В резултат на тяхната работа е създаден "суров" вариант на Конституция от 700 страници. Доработването се извършва от съвет от 25 човека. Съветът също е избран от обикновените исландци. В него влизат обикновени хора- лекари, художник, рибари, домакини, инженер, пенсионери и т.н. Редно е да отбележим, че никой в Исландия и не помисля да се възмути, че никак няма да е лесно да се прочетат 522 биографии на хората, претендиращи за място в Съвета, и техните политически програми...

Следващата стъпка е да се осигури на всички граждани

достъп да работата на Съвета.

Предложенията се събират по Фейсбук, Ютюб и Туитър. От там постъпват 3600 коментара на работата на Съвета и 370 поправки на Конституцията. Всяка седмица Съветът публикува в Интернет нови параграфи за обществено обсъждане. След две-три седмици Съветът публикува цялостния вариант, който се обсъжда отново. Освен това членовете на Съвета веднъж седмично публикуват в Ютюб разказ за своята работа, а заседанията им се предават пряко в интернет. "Ние, хората на Исландия, искаме да създадем справедливо общество, в което всеки от нас ще има равно място около кръглата маса", с тези думи започва Конституцията. През октомври 2012 г. основният закон е предложен за референдум и одобрен от 67% от исландците при избирателна активност от 49%. В същия ден на референдум са подложени и други въпроси- 83% от исландците гласуват за това всички природни ресурси  да са достояние на нацията, а да не отиват в частни ръце. Така Исландия дава прекрасен урок не само за това как действа на практика пряката демокрация, но и как максимално могат да участват обикновените хора в работата на държавата.

Фактите

Отказът на исландците да плащат за алчността на трите най-големи частни банки, като платят от джоба си дълговете на едни частни лица- собственици на банките, към други частни лица- чуждестранните инвеститори, се оказва правилно решение. В края на януари т.г.  съдът на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ - EFTA) постанови, че Исландия не е дискриминирала притежателите на сметки от Великобритания и Холандия, когато исландска банка фалира в разгара на финансовата криза през 2008 година, с което на практика обяви за законосъобразни действията на исландците.

Движението на икономиката на страната също показва, че ексцентричните идеи на исландците за излизане от кризата дават резултат. Спадът в икономиката през 2009 г. е 6,7%, а ръстът отбелязан през 2011 г. вече е 2,9%. За периода 2012-2013 г. се очаква да е 2,4%. БВП на страната за 2012 г.  е 13 млрд. долара (1 долар е около 129 исландски крони). Агенцията за кредитен рейтинг "Муудис" в началото на този месец също повиши от "негативна" на "стабилна" перспективата на Исландия.

Президентът на Исландия Олафур Гримсон заяви на Световния икономически форум в Давос през януари, че исландците не съжаляват за своето решение. "Ние бяхме достатъчно мъдри, за да не следваме преобладаващите идеи на западния финансов свят от последните 30 години. Ние установихме валутен контрол, позволихме банките да банкрутират, осигурихме подкрепата за бедните и не въведохме мерките за икономии, както правят днес в Европа..." На въпроса дали исландският пример би могъл да проработи и в други страни, Гримсон отговаря: "Защо банките са смятани за свещените крави на съвременната икономика? Защо частните банки да не могат да банкрутират както авиокомпаниите или телевизионните компании, когато са ръководени безотговорно? Теорията, според която сте длъжни да спасявате банките, позволява на банкерите да използват резултатите от своята работа за собствена изгода, а на обикновените хора прехвърля тежестта на данъците и икономиите. Народът в просветените демокрации в края на краищата няма да се съгласи с това."