М. Думитру: ЕС изнася храни за 100 млрд. евро

- Господин Думитру, отбелязваме 50 години Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (ЕС). Кои са най-големите успехи за това време?

Мисля, че успехите са очевидни. Общата селскостопанска политика (ОСП) започна след Втората световна война. Европа се нуждаеше от ново начало, нямаше  достатъчно храна и селскостопанската дейност не се представяше добре. Най-големият успех е, че Европейският съюз се превърна в износител номер едно на планетата - за 2011 г. експортът на храни е 100 млрд. евро.

Селскостопанският сектор стана конкурентен, защото добивите се увеличиха значително. Това е най-големият успех на въведената политика. В допълнение, европейските продукти са познати по света с високото си качество, а селскостопанска дейност следва устойчиви принципи. Тоест не става дума само за добив и продукция, мисли се за опазването на околната среда и нуждите на обществото.

 

- Какви са приоритетите на ОСП за програмния период 2014-2020 г.?

За следващия програмен период политиката не се променя и основните цели остават същите. Разликата е, че се адаптираме към ситуацията и новите предизвикателства. Затова имаме нужда от увеличаване на конкурентоспособността. Ще са нужни и повече усилия за устойчиво развитие на селското стопанство. Трябва добре да използваме природните ресурси. Има и друга цел - да се осигури равномерно териториално разпределение на ресурсите в Европа.

 

- На какъв етап са дебатите около ОСП в Европейския парламент?

Дебатите по пакета от мерки започнаха октомври миналата година. Датското председателство постигна сериозен прогрес по някои от ключовите въпроси по целия доклад. В същото време този доклад се обсъжда в Европейския парламент (ЕП). Надяваме се, че депутатите ще приемат спорните въпроси на текста и ще постигнем съгласие, така че да е възможно новата политика реално да започне да действа от 1 януари 2014 г.

Знаете, че това е свързано и с други важни елементи, като новите бюджетни перспективи в многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2014-2020 г. Тя също е в процес на дебат, защото това е въпрос на ресурси, с които да бъде подкрепена реформата в селското стопанство. Затова трябва да проследим паралелно дебата и дискусиите за пакета от мерки.

 

- Оптимист ли сте за прилагането на новите мерки от 1 януари 2014 г.?

Все още разполагаме с достатъчно време да завършим успешно дискусиите и да уточним приоритетите. Затова съм оптимист, че ще приключим преговорите в срок.

 

- Какъв бюджет може да се очаква за следващия програмен период?

Бюджетът предложен за периода 2014-2020 г. отговаря на практика и нивото на отпуснатите средства за ОСП през 2013 г. Въпреки кризата, с която се сблъскват правителствата, бюджетът се запазва същия. Това е добър компромис и дава гаранция за изпълняването на целите на селскостопанска политика.

 

- Има ли непреодолими различия между отделните страни членки в ЕС?

В момента не смятам, че съществува такова нещо, защото сме в средата на дискусиите за бъдещите мерки. ЕК вече представи  предложението си, а сега е ред на ЕП да одобри или отхвърли мерките.

Самият принцип на това предложение е вид компромис. Разбира се, има неразбирателства и малки детайли, които предизвикват противоречия, но те са в рамките на нормалното. Надяваме се, че в тези интензивни дискусии ще успеем да преодолеем различията и всеки ще има желанието да направи определени компромиси.

 

- Постъпва ли ли са искания от страни-членки да получат повече пари за директни плащания?

Всъщност една от мерките на този пакет е, че предлага промяна на сегашните условия за определяне на нивото на директните плащания между страните-членки, както и в отделните държави.

В момента се получава така, че дори в една единствена страна ще откриете много различни нива на плащанията. Това се дължи на начина на определяне на плащанията и на т.нар. "исторически подход", който се прилагаше до момента. Той гарантира определени нива на доход на фермерите от определени страни-членки на база реколтата от предишни години, а не на реалната продукция.

Необходимо е да се уточнят и детайлите около общото ниво на директните плащания, защото има различие сред страните-членки, което се дължи на исторически контекст и преговори. Има дискусия да се намали разликата при тези несъответствия. Но, разбира се, всяка членка има желание да получи повече пари, което е съвсем нормално.

 

- Можем ли да очакваме облекчаване на процедурите за кандидатстване и отпускане на средства за фермерите в ЕС?

Това е едно от предложенията. До определена степен вече има известно улеснение. Има много елементи в предложената реформа, които биха довели до ново облекчаване на процедурите. В края на краищата това ще бъде политическо решение и ние трябва да намерим баланс между доброто финансово управление и постигането на приоритетите на тази селскостопанска политика.

Трябва да адресираме и някои много важни предизвикателства, с които се сблъскват обществото и селскостопанския сектор. В момента живеем в свят, в който цари икономическа криза. Освен това сме противопоставени на все повече климатични събития, породени от промените в климата. Затова трябва да се вземат предвид позициите и на двете засегнати страни в целия процес - на обществото и на фермерите, и всичко да се решава в името на общия интерес.