Предпазлива търговия поради страхът от фискална криза
Златото поевтиня след решенията на ФЕД
В четвъртък доларът запази цената си от сряда спрямо еврото, след три поредни дни на поевтиняване. Основна прична за въздържането на инвеститорите от продажба на щатска валута бе несигурността около задаващата се фискална криза.
Опасенията от така наречената "фискална пропаст" надделяха над решенията на Федералния резерв. В сряда ФЕД заяви, че ще разшири своята програма за закупуване на облигации с план за закупуване на 85 млрд. долара месечно на ипотечни ценни книжа и държавни ценни книжа с цел стимулиране на икономиката през 2013 година. Закупуването на облигации от страна на ФЕД, наречено "количествено облекчение", е негативено за долара, тъй като това е равносилно на печатането на пари и намалява стойността на щатската валута. ФЕД също така заяви, че лихвените проценти ще останат близо до нулата, докато безработицата в САЩ падне поне до 6,5%, като банката изрично свързва своята политика с нивото на безработицата и инфлацията.
Без по-високи лихвени нива и спиране на печатането на пари от страна на ФЕД, растежът на долара нагоре е ограничен. Доларът обаче може да спечели, ако Белият дом и Конгресът не стигнат до споразумение за намаляване на фиксалният дефицит до края на годината.
Неуспехът от липсата на споразумение автоматично ще предизвика масови съкращения на разходите и увеличаване на данъците през 2013 г.. Тази т. нар. "фискална пропаст" е като повдигателна сила за долара поради статута му на сигурно убежище.
Републиканците задълбочиха несъгласието си за повишаване на данъците на богатите, въпреки че според изследванията на общественото мнение, това е все по-голям недостатък във фискалната конфронтация с президента Барак Обама.
Според някои участници на валутните пазари решението на ФЕД от сряда е сигурен мечи знак за доларът, особено срещу валути чиито централни банки не са предприели по-свободни парични политики, като например банките от еврозоната. Несигурността около задаващата се фискална пропаст, обаче забавя поевтиняването на долара в краткосрочен план, но не и в средносрочен план.
Последно за деня еврото се търгуваше за 1,3076 долара, като по време на сесията достигна най-ниска стойност от 1,3039 долара и най-висока стойност от 1,3100 долара.
Европейският съюз постигна напредък в четвъртък, като взе решение да даде правомощия на Европейската централна банка да контролира всички национални банки в еврозоната. Този ход се разглежда като стъпка спомагаща за решаването на дълговата криза в Европа.
Доларът поскъпна спрямо японската валута в очакване на Японската централна банка да се намеси в отслабването на йената. Една от причините за покачването на долара спрямо йената е и по-високата доходност на американските съкровищни облигации, което прави долара сравнително по-привлекателен срещу по-ниската доходност на японските облигации. Доларът достигна цена от 83,58 йени, което бе покачване с 0.4% за деня.
Еврото също нарастна спрямо йената, като последно за деня се търгуваше на цена от 109,34 йени.
Златото поевтиня след решенията на ФЕД
Златото спадна в четвъртък, след като Федералният резерв свърза своята парична политика с нивото на безработицата, което породи опасения, че бъдещото икономическо стимулиране от страна на ФЕД може да бъде ограничено при намаляване на безработицата в САЩ.
На теория златото се покачва при новини за агресивна парична политика, тъй като инвеститорите се стрхуват от намаляващата стойност на валутата и търсят по-безопасни инвестиции в активи като ценните метали. Досега на годишна база цената на златото се е повишила с 9%.
Спот цената на златото падна до 1689,50 долара за тройунция, като в края на деня златото се търгуваше за 1694 долара за тройунция.
Според пазарните участници, решението на ФЕД от сряда да изкупува облигации избута нагоре цената на златото до двуседмичен върх от 1723 долара за тройунция, но след като цената падна под 100-дневната пълзяща средна от 1705 долара за тройунция, са се задействали стоп-ордери.
Цената на петрола падна в четвъртък, след като ОПЕК прогнозира по-слабо търсене на суров петрол през следващата година, а критичните преговори за бюджета във Вашингтон достигнаха до привидна безизходица.
Петролът със срок на доставка през януари падна с 70 цента до 86.70 долара за барел.
Отдел "Анализи валутни пазари", ФК "Логос-ТМ" АД