Ситуацията с КТБ се превърна от банков в политически проблем
Действията и думите на лидерите на партиите рушат доверието в институциите и още повече задълбават кризата, смята Евелина Славкова, директор на Агенция за социални и статистически измервания „Прогноза“
Интервю
- Каква е политическата обстановка в момента след политическите и финансови събития от последните месеци?
- Едно от определенията, които можем да дадем на фона на всичко случващо се в момента в държавата, е натрупването на редица негативни фактори във всяко едно отношение. Те не са от днес и от вчера и носят със себе си сериозна нестабилност. Друг фактор е предсрочният вот, който показва криза в легитимността на политическите партии и институциите. Реално виждаме в последните месеци, че Народното събрание, където би трябвало да се коват законите на страната, не функционира нормално.
Резултатите от евроизборите оказаха много силно влияние върху дейността на парламента. Скандалите във фонд "Земеделие", банковите събития от последните седмици и нещата, които се случват в сферата на здравеопазването определено потвърждават тезата, че политическата обстановка е нестабилна. След предсрочния вот на 5 октомври има възможност да бъде преодоляна тя, затова големият въпрос е какво ще се случи след тази дата.
- За да се стигне до избори обаче първо трябва да има оставка. Възможно ли е при сегашните обстоятелства в банковата сфера и идеи за актуализация на бюджета тя да бъде отложена?
- Видяхме много оправдания, че не трябва да се подава оставка досега. В крайна сметка обаче, при консултациите при президента Росен Плевнелиев се стигна до съгласие да се отиде на предсрочни избори и така да се реши политическата криза. Този ход има за цел да увеличи легитимността на Народното събрание и да върне доверието в него.
Още от миналата година видяхме, че това правителство тръгна с много нисък старт. Протестите, започнали заради назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, студентската окупация и много други събития демонстрираха ниското доверие към кабинета. Затова в рамките на това Народно събрание не можем да очакваме нещо положително, не можем да очакваме, че ще бъдат взети необходимите мерки или че ще бъдат започнати реформи. То просто беше мъртвородено.
Относно актуализацията на бюджета, мисля, че най-разумно би било новото Народно събрание да го прави. На фона на тази нестабилност, на фона на нефункциониращото НС, подобни мерки няма как да се случат, защото просто няма съгласие. "Златният пръст" на Атака вече го няма и властта се нуждае от подкрепата на ГЕРБ.
- От ГЕРБ, обаче, дадоха заявка за съгласие за актуализация на бюджета?
- Това е противоречие. Когато първия път всички партии бяха на консултациите при президента, те си стиснаха ръцете за определени мерки, но съгласието не продължи и 1 ден. Това, което е казано сега, не значи, че ще бъде спазено при сегашните обстоятелства. На практика това са неща, просто хвърлени в пространството.
- Това как влияе на доверието в институциите?
- Руши го. Още повече задълбава кризата на тези институции и отблъсква хората. А това със сигурност ще се изрази в ниска избирателна активност и на предсрочния вот. Защото хората не вярват, че това ще промени играчите и правилата на играта.
- Тогава може ли да се каже, че и следващото правителство го очаква кратък живот?
На този етап е трудно да се прецени, защото това изцяло зависи от партиите, които ще успеят да влязат в парламента. Виждаме, че ГЕРБ прегърна Реформаторския блок (РБ) и съзря в тях единствен потенциален партньор. Но зависи какъв ще е техният резултат на избори и дали ще имат необходимия брой гласове за съставяне на мнозинство. От друга страна, много зависи тази прегръдка как ще бъде приета от избирателите на РБ. Видяхме и разкол между БСП и ДПС, който също ще играе роля.
- Не е ли само привиден този разкол?
- БСП отново биха направили коалиция с ДПС, защото това е техният потенциален партньор, но въпросът е дали този път Движението за права и свободи ще поиска, защото липсата на правила в ясна коалиция изигра голяма роля.
- Поглеждайки към другите фактори в страната, ситуацията с КТБ не стана ли прекалено политическа?
Целият казус се превърна от банков в политически проблем. Всеки един от политиците излиза и говори за проблема, а отговорността за това кой е налял повече пари в банката се прехвърля от правителство на правителство. Но няма и как да не е политическа тема, тъй като голяма част от държавните средства са държани там. Въпросът е в липсата на адекватно говорене от страна на политическите лидери по този въпрос.
Ситуацията с КТБ също е разчетена много негативно от хората и това ще повлияе на авторитета на политиците. Още повече, че дори БНБ не излиза с ясен и категоричен отговор какво се е случило. Всичко това е много притеснително за доверието в системата и опасна заигравка в контекст на предсрочни избори.
- Каква е ситуацията в момента в БСП? Има ли възможност междуличностните борби да се отразят негативно върху партията вместо консолидиращо след напускането на Станишев като лидер?
- По време на криза БСП винаги се консолидира и обединява вътрешно. Имаме няколко кандидати, които се борят за поста на Сергей Станишев, но е много рано да се каже кой е фаворит и как би бил възприет той. Борба обаче ще има, и тя ще е интересна.
"Фаворитът" на Станишев, в лицето на Драгомир Стойнев, е от новите политически лица, които не са толкова свързани с БСП. По-скоро обаче той би носил негативи от дейността си като министър заради скандалите около ключови проекти като "Южен поток", а не от близостта си с досегашния лидер.
Смяната на лидера след толкова поредни загуби на различни избори обаче определено би имало облагородяващо влияние и може да се разчете като по-скоро положителен знак от избирателите.