За пореден път България става енергиен център
Управляващите искат в хаоса на електроенергетиката да създадат нов хаос
~ 2 мин.
Калоян Стайков Казват, че дори и в хаоса има ред, но по всичко личи, че управляващите в България искат в хаоса на електроенергетиката да създадат нов хаос. Измежду множество планове и решения с разнопосочни ефекти от началото на мандата им, включително започването отново на проекта АЕЦ „Белене”, се прокрадна и предложение за строителство на VII блок на АЕЦ „Козлодуй”. Нещо повече – на 12 декември бе подписано споразумение между Българския енергиен холдинг и американската Уестингхаус за извършване на предварителна работа за съгласуване на техническите и финансово-икономическите параметри.
Това споразумение предхожда:
- едно несъстояло се обсъждане за цялостната нужда от нови мощности през следващите 10-20-30 години на фона на свръхпроизводствен капацитет в момента;
- избиране на най-ефективната централа за задоволяване на производствените нужди – АЕЦ, ТЕЦ на въглища, ТЕЦ на газ, когенерации, ВЕИ и т.н.;
- обявяване на конкурс и събиране на оферти, които включват ясна информация за източника на финансиране, от потенциални компании, кандидати за изграждането на избраната централа.
В момента ситуацията е такава, че не е ясно какви ще са нуждите от нови мощности; не е ясно дали ще бъде удължен животът на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй”; не е ясно дали АЕЦ „Белене” ще бъде построен и се говори за изграждане на още един блок на АЕЦ „Козлодуй”. В момента изграждането на всяка нова мощност означава по-висока цена на електроенергията в страната, освен ако не може да бъде балансирана с потребление на електроенергия с по-ниска цена. Това обаче е трудно постижимо, тъй като ниските цени, на които АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица Изток” 2 продават на регулирания пазар, влошават финансовото им състояние. Освен че необмисленото изграждане е вредно за цялата икономика, то е в противоречие с чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката, според който „Основните цели на този закон са създаване на предпоставки за „енергийни доставки при минимални разходи”.
И след като всички от гореизброените неизвестни са изяснени, не може изборът на компанията, която ще строи новите мощност, да става едностранно от правителството, защото винаги остава, не безпочвеното в българския случай, съмнение за злоупотреби. Нормално ли е да има Закон за обществените поръчки с изчерпателен списък на стоките и услугите, които са обект на такива поръчки, но когато се взима решение за изграждане на производствени мощности на стойност милиарди лева, това да става без каквато и да било прозрачност?
Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg
