„Алфа Рисърч“: ПП-ДБ плахо повежда на ГЕРБ

Коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ повежда пред основния си опонент ГЕРБ – СДС, но с много малка разлика. Изследване на агенция „Алфа Рисърч“ на старта на предизборната кампания сочи, че ПП-ДБ получават 26.4% от изразилите готовност да гласуват, а ГЕРБ – СДС – 25.2%. Заради ниската избирателна активност, която се очертава обаче е възможно много малък брой гласове да внесат съществена промяна в тези проценти.

Коя от двете формации ще бъде победител и получател на първия мандат за съставяне на правителство зависи от това дали партиите ще могат да мотивират твърдия си електорат.

Към момента ПП-ДБ се ползват с подкрепата на най-мотивираните привърженици на двете формирования и биха могли да подобрят позициите си, ако съумеят да привлекат по-млади и по-слабо следящи текущата политика избиратели, които традиционно вземат решение, дали и за кого да гласуват в последните дни на кампанията.

Част от твърдите привърженици на ГЕРБ-СДС, най-вече жители на областните градове, все още не

са намерили достатъчен стимул да отидат до урните на 2-ри април.

Третото място също е оспорвано. Към момента то се заема от ДПС с 13.2% от твърдо решилите да гласуват. В непосредствена близост до тях е „Възраждане“ (11.3%), която се откроява като една от малкото формации, мобилизирали подкрепа в периода между двата избора.

БСП стартира кампанията със 7.4%, като дори на този ранен етап се регистрира ясен спад в електоралната ѝ подкрепа. Вътрешните противоречия отливат привърженици от столетницата, които се преориентират в различни посоки. Изтичането е най-вече към новосформираната коалиция „Левицата“, но също към „Възраждане“ и „Български възход“.

Три партии са относително близо до изборната бариера, но на старта на кампанията са все още под нея. Поради сравнително ниската мобилизация на симпатизантите им, в своеобразната чакалня за бъдещото НС остават „Български възход“ с 3.8%, „Левицата“ с 3.6% и „Има такъв народ“ с 3.2%.

Каква коалиция биха подкрепили избирателите?

Независимо дали в 49-ия парламент ще са представени петте относително сигурни политически сили, или ще влязат и някои от „малките“, предизвикателството пред излъчване на редовно управление остава толкова високо, колкото и пред 48-ото НС“, сочат данните на „Алфа Рисърч“.

При регистрирания към момента сходен изборен резултат за ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, вариантите пред всяка от двете водещи и силно конфронтиращи се помежду си формации са или да опитат да управляват с някоя от останалите партии (с които също имат очертани дълбоки разделителни линии), или да подкрепят под някаква форма общо правителство.

Евентуална широка коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС е категорично подкрепена от едва 5% от пълнолетните българи и още 28 на сто я приемат за възможен компромис, като изразяват умерено одобрение за нея. Коалиция между първите две е нежелана от 50 на сто от българите. По-склонни да я подкрепят са привържениците на ГЕРБ, докато мнозинството от тези на ПП-ДБ остават дистанцирани. 

Избирателите на ДПС, „Български възход“, ИТН се отнасят по-скоро неутрално, а сред най-ярките противници на тази възможност са симпатизантите на БСП и „Възраждане“.

По всичко обаче изглежда, че решението на политическата криза няма да дойде от избирателите, а от способността на партийните лидери да ги убедят в правилността на следващите си действия.“

Ниска избирателна активност

Невъзможността на партиите в последните четири парламента да излъчат стабилно управление, както и недоверието, че този път ще бъде излъчен кабинет, демотивират избирателите да участват в поредните парламентарни избори.

Декларираната на старта на кампанията активност е съизмерима с тази от октомври 2022 – 39%. Колебание заявяват 28 на сто, а 33% са категорични, че няма да гласуват. Относително висока мобилизация е налице сред най-политизираните избиратели, което очертава 2-ри април като битка между най-ревностните симпатизанти на партиите.

Настоящото изследване е проведено в периода 21 – 27 февруари 2023г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е двустепенна извадка, стратифицирана по регион и тип населено място, с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.