Apple търси таланти чрез академия в Италия

Миналата година компанията отвори академия в Неапол, Италия. В нея студентите прекарват по една година и се обучават, за да станат разработчици, програмисти, създатели на приложения и стартиращи предприемачи. Програмата се осъществява с партньорството на неаполския университет University of Federico II.

Свободните места се обявяват и за тях може да се кандидатства на открит конкурс. Тестовете ще се проведат идния месец в Мюнхен, Париж, Лондон, Мадрид, Рим и Неапол. Любопитното е, че няма такси за обучението и се приветстват кандидати от цял свят, единственото условие е да знаят английски, тъй като това е работният език. Тази есен ще бъдат привлечени 400 студенти на възраст между 18 и 30 години.

Решението на технологичния гигант да направи крачка в сферата на образованието е, от една страна, заради личен интерес, от друга, то може да се разглежда и като филантропско, пише BBC. В дигиталната сфера се наблюдава задълбочаваща се пропаст между търсенето на служители в областта и нивото на квалификация. В тази връзка, стъпката на Apple е начин компанията сама да произведи необходимите кадри.

Кибератаките

За по-малко от десетилетие компютърните приложения се превърнаха в основен източник на приходи и работни места. В онлайн магазина на Apple има 2 млн. приложения, а само в Европа в това направление в икономиката са заети 1.2 млн. души.

От дълго време насам обаче анализаторите предупреждават за разликата между необходимите умения за заемане такива позиции и квалификацията на търсещите работа. В крайна сметка хората са без квалификация и работа, а работодателите остават без служители, от каквито се нуждаят.

В Обединеното кралство Британската търговска камара се оплака, че три от всеки четири фирми страдат от "недостиг на цифрови умения".

Глобалната кибератака от миналата седмица пък отново повдигна въпроса все по-наболелия проблем с недостиг на квалифицирани кадри в сферата на киберсигурността в много страни по света. Мениджърът по сигурността в IBM Марк ван Заделхоф призова за различен подход към набирането на персонал.

Запълване на дупката в уменията

IBM например е изградила международна мрежа от университетски партньорства по различни проекти в областта на киберсигурността. Според Ван Заделхоф „запълването на разликата в уменията би означавало и преквалификация на хора без опит в технологиите“.

"Защо ограничаваме търсенето на служители за позиции, свързани със сигурността, единствено до хора със степени от четиригодишно обучение по компютърните науки, когато отчаяно се нуждаем от разнообразни умения в толкова много различни индустрии?“, разсъждава още той. Според него бизнесът трябва да се отвори за кандидати с нетрадиционен бекграунд, които могат да дадат нови идеи за подобряването на киберсигурността.

По въпроса за уменията, необходими за съвременната икономика, се наблюдава и все по-голм политически отклик. Въпросът е засегнат и в годишния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който бе публикуван този месец.

Текстът се фокусира върху поляризиращото въздействие на глобализацията, което все повече се превръща в мотив за протести и от дясно, и от ляво. Според анализа на ОИСР, дали дадена страна е победител или губещ в условията на глобализацията, ще зависи от нивото на уменията на работната сила.

Ако страните имат добре квалифицирано население, те ще бъдат от печелившите, тъй като хората ще могат да се възползват от по-добри работни места. Това ще подобри производителността в икономически план и ще доведе до разширяване на пазарите и дигиталните индустрии.

Докладът идентифицира Южна Корея и Полша като добри примери за страни, които се движат по възходящ път в тази посока, а Естония, Япония и Нова Зеландия – като държави, които успешно се възползват от разширяващите технологични сектори.

Изчезващи работни места

По отношение на големите икономики Германия се смята за по-успешна в развитието на тези умения от САЩ. Големият проблем обаче е, че в страните от ОИСР има 200 милиона неграмотни хора, които са силно уязвими в среда на глобализация. Тези хора с умения за четене на 10-годишни деца са силно застрашени да бъдат изтласкани от пазара на труда – дали чрез навлизането на чуждестранни аутсорсинг компании или чрез внедряването на роботизирани технологии.

Докладът на ОИСР посочва Гърция като страна, която не е отговорила на това предизвикателство. Но също така предупреждава, че Великобритания, Австралия, Ирландия и САЩ "трябва да внимават", защото уменията на хората вече не отговарят на нуждите на индустриите, основаващи се на нови технологии.

Докато проекти като академията на Apple “обират най-добрите плодове от върха на дървото“, ОИСР предупреждава за опасностите от пренебрегване на реалността на живота в „ниско висящите клонове“.

Андреас Шлайхер, директор на сектор образование в ОИСР казва, че има спешна социална и политическа нужда от това да се подготвят хора своевременно и да се избегне опасността от социално разделение в условия на глобализация.

"Не очаквайте работниците да приемат, че могат да загубят работата си заради аутсорсинг или автоматизация, ако те не се чувстват готови да получат или да създадат нови такива", казва  Шлайхер.