Аутсорсинг индустрията се развива, а с нея и заплатите

Аутсорсинг индустрията е здраво стъпила на българска територия и цифрите в сектора от последните години будят повод за гордост. Това са изводите от годишния индустриален доклад на Българската аутсорсинг асоциация (БАА), представени днес.

Растеж

За миналата година размерът на аутсорсинг сферата у нас възлиза на 2.1 млрд. евро, като представлява 4.8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Очакванията остават положителни, като до 2021 г. плановете са приходите да се удвоят до 4 млрд. евро, а делът от БВП да стигне 7.9%. Само за 2017 г. инвестициите на компаниите в сегмента са 80.5 млн. евро. У нас в индустрията са заети над 67 хил. души като след три години се очаква те да превишават 79 хил. човека.

Тези цифри доказват мястото на България на световната аутсорсинг карта. Ние сме на първо място по атрактивност като дестинация за сектора в Югоизточна Европа, на второ място в ЕС (след Полша) и на 15-то място в целия свят.

Митът – България е държавата на call центрoвете

Разграничаването на ITO (аутсорсинг на информационните технологии) от BPO (кол центрове), особено в сегмента аутсорсинг на процеси, които са базирани на специфични знания (KPO), става все по-трудно, отчитат анализаторите в доклада. Причината е, че комплексността на продуктите и услугите, които компаниите предлагат, постоянно се разширява. Така броят на KPO компаниите показва устойчив ръст, най-вече заради прерастването на повече BPO фирми, предлагащи висококвалифициарни аутсорсинг процеси. И въпреки че у нас витае митът, че сме държавата на Call-центровете, цифрите говорят друго.

В България работещите в сектора компании са общо 477 през 2017 г. Въпреки че голяма част от тях – 244 или 51% са BPO фирми, телефонните услуги представляват само 16% от цялата индустрия. Останалите са фокусирани в приложения, продукти за автоматизация, управление на бази данни и аутсирсинг процеси, базирани на специфични знания и информация, обясни Ивайло Славов, председател на БАА.

Индустрията вече не е само софийска

Аутсорсинг индустрията до 2008 г. беше базирана само в София. Днес тя се разпростира и в другите по-големи градове у нас – Пловдив и Варна, които имат университети и съответно подготвени кадри, но последните години компаниите започнаха да предпочитат и други места, става ясно от доклада на БАА.

„Екосистемата на аутсорсинг компаниите се развива в цялата страна. Изгряващи звезди са Бургас, Велико Търново, Русе и др.”, обясни Ивайло Славов, председател на БАА. Някои от фирмите имат филиали и в Благоевград, Габрово и Стара Загора. Този тренд е положителен за по-малките градове, тъй като това е един от начините да се задържат младите хора по родните им места.

Индустрията расте, данъците и заплатите също

Позитивната тенденция на целия сектор движи и данъците и заплатите в него. Аутсорсинг индустрията е сред водещите данъкоплатци с внесени данъци в размер на 15.5 млн. евро пред 2017 г., което представлява 1.3% от всички данъци в икономиката. Фирмите отделят средно 0.7% от оперативните си приходи за данъци.

Секторът генерира 7.9% от всички разходи за заплати в икономиката през миналата година като за 2016 г. те са били 6.5%. Средно годишно за 2017 г. всеки кадър в аутсорсинг сферата е получил 23 хил. евро като за 2018 г. цифрите нарастват до 24-25 хил. евро. Така средно всеки човек получава 4 хил. лв. заплата месечно, което експертите казват, че високите доходи в сферата очертават тренда много специалисти от чужбина да решат да се завърнат в България. KPO сегментът е с най-високи годишни разходи за труд на една компания, възлизащи на 6.5 млн. евро.

Приходи и печалби

През 2017 г. оперативните приходи в индустрията растат двойно по-бързо в сравнение с 2016 г., отчитайки 18.2% ръст на годишна база. Добрите резултатите се дължат на растящия брой нови компании и увеличаването на индивидуалните им приходи, отразяващи прехода към по-сложни и интензивни услуги, основани на знание. Прогнозираната тенденция на рентабилност до 2021 г. се базира на съставната годишна норма на растеж (CAGR) за периода 2013-2017 г. и предполага ръст на броя компании и приходите им.

Аутсорсинг секторът продължава да бъде печеливша индустрия, въпреки намаляващите за втора поредна година нетните печалби. През 2017 г. регистрираната нетна печалба е 116.9 млн. лв. сравнение със 124.6 млн. евро за миналата година и 138.4 млн. лв. за 2015 г.

Значителни диспропорции в рентабилността се наблюдават в различните сегменти на сектора като трендът продължава да поредна година. Печалбите на ITO компаниите продължават да растат с двуцифрени темпове, докато всички BPO сегменти с изключение на KPO, регистрират спад.

Всички имат нужда от кадри

Аутсорсинг индустрията е поредната сфера, за която дежурен проблем остава липсата на квалифицирани кадри. Липсата им е и един от рисковете пред сектора, тъй като той има нужда от хора, които да създават висококвалифирани услуги, което от своя страна е равно на образование, което да е в крак с времето, коментират експертите. Според Стефан Бумов, главен оперативен директор на HeleCloud образователната ни система е много далеч от това да отговори на нуждите на сектора, а промените на държавно ниво отдавна са закъснели. Според експертите ранното ориентиране на децата в образованието е важно за развитието на бранша в бъдеще. „Има лястовички на фона на това, което се случва”, казва Пламен Цеков, изпълнителен директор на ScaleFocus.

По думите му добър пример е Бургас, където наскоро откри реновирано училище по компютърно програмиране. „Вълната тръгва и примерите трябва да се мултиплицират”, добавя той. Според всички експерти за решаването на проблемите с липсата на специалисти трябва да се работи комплексно и те зависят от отговорността както на държавата и на местната власт, така и на индустрията.