Българите често остават разочаровани, след миграция към Германия

Изминаха повече от две години след отварянето на германския трудов пазар за български и румънски граждани. Потокът от икономически мигранти не секва. В стремежа си да се реализират и да достигнат до по-добро качество на живот обаче не всички успяват да намерят работа, пише ДПА в репортаж от провинция Долна Саксония.

Преди около две години заедно с насъпването на либерализация на германския трудов пазар, се увеличиха и страховете, че Германия ще бъде наводнена с евтина работна ръка от България и Румъния. В началото притокът на трудови мигранти не беше толкова значителен, колкото мнозина смятаха, че ще е. И днес продължават да пристигат граждани на двете страни, чиято житейска ситуация обаче не изглежда никак розова. Мнозина от мигрантите намират единствено нископлатена работа, а други изобщо нямат професионална квалификация, за да кандидатстват за нещо по-добро.

Двоен ръст на безработните

Германската агенция по труда отчита ръст на преселниците от България и Румъния в провинциите Долна Саксония и Бремен през последните 2 години. До средата на 2015 година броят на безработните българи и румънци се е увеличил два пъти в Долна Саксония. Броят на работещите от двете страни пък е нараснал до три пъти. Голяма част от икономическите мигранти намират работа в кланици във Фехта и Клопенбур. Там около 167 души от общо 3 00 българи и румънци да били без работа в края на миналата година.

В Бремерхафен данните показват, че установените в района българи привличат много свои роднини и познати, които се присъединяват към тях. Често обаче те се изправят пред огромно разочарование - районът не предлага много възможности за работа на неквалифицирана работна ръка. Нито един от регистрираните в Бремерхафен 623 безработни българи и румънци не е изучавал някаква професия. Около 500 души работят каквото намерят. Доходите им обаче са твърде ниски, за да се издържат и те бързо се оказват принудени да търсят социални помощи. Близо 7 % от безработните в Бремерхафен са български и румънски преселници, отчитат от Агенцията по труда.

Експлоатацията – често срещано явление

Българските и румънските граждани често са жертва на недобросъвестни германски работодатели, които ги използват за работна ръка, посочват от синдиката DGB. Голям процент от трудовите мигранти не говорят добре местния език и не познават законодателството, което е идеална предпоставка, за да бъдат експлоатирани. Често такива работници биват преотстъпвани от един работодател на друг или временно наемани за извършването на определена дейност, поръчка или услуга, съобшава говорителката на DGB Тина-Колбек Ландау.

Въведената от началото на 2015 година минимална трудова надница в Германия доведе до намаляване на най-драстичните случаи на трудова експлоатация, казва Щефан Витке, говорител на икономическото министерство в Хановер, цитиран от Deutsche Welle. В провинция Долна Саксония са създадени консултантски бюра, чийто услуги са много търсени именно от трудовите мигранти. Все по-често се срещат случаите, в които ощетени работници търсят правата си в съда. По думите на Витке, властите в провинцията се опитват да накарат работодателите, особено в месопреработвателната промишленост, да предлагат повече постоянни трудови договори на чужденците.

Интеграцията напредва

Забелязва се подобрение и на условията, в които източноевропейските работници живеят в Германия. Една от причините за това беше нашумелият случай с двама румънски работници, които загинаха при трудова злополука в корабостроителницата „Meyer” през 2013 г. Оттогава властите започнаха да обръщат по-голямо внимание на проблема. Въведоха се изисквания за минималните стандарти, на които трябва да отговарят квартирите за работниците, а спазването им се контролира редовно от местните власти.

Има напредък и в интеграцията на преселниците. В Хановер, където официално са регистрирани 3 248 българи и 2 443 румънци, три социални работнички, говорещи български и румънски, помагат на преселниците децата им да бъдат настанени в училище. До 2018 година ще бъдат назначени още 8 социални работници. Най-голямата пречка пред интеграцията на мигрантите обаче си остават тяхното недоверие към администрацията и всички държавни институции.