България стагнира в „Индекс на настигането“
Най-зле е положението при индикаторите за корупция, демокрация, върховенство на закона, стандарт на живот и медийна свобода
~ 4 мин.
България не настига Западна Европа по отношение на икономика, демокрация, качество на живот и управление. Това се вижда от новото издание на „Индекс на настигането“ за 2018 г., който е създаден и се поддържа от Институт „Отворено общество“. В индексът страната ни е поставена на 29 място от общо 35 изследвани държави. Тази позиция не се е променила през последните години. България продължава да е на последно място в ЕС.
Докладът, озаглавен тази година „Толкова ли е трудно?“, се базира на резултатите за 2018 г. и за осма поредна година измерва и класира постиженията на 35 страни в Европа – страните членки на ЕС и кандидатки. При съставянето на индекса се използват 47 индикатора, разделени в четири категории – икономика, демокрация, качество на живот и управление.
По отношение на четирите категории в индекса, страната ни има най-добро представяне в категорията „Икономика“. Там страната ни е на 28 място с 40 от 100 възможни точки, но отново сме на последно място сред новите страни-членки в ЕС (присъединили се в периода между 2004 и 2013 г.). България е на 4 място от 35 страни с най-ниски нива на държавен дълг, който е и най-успешният индикатор за страната в тази категория. За сметка на това, „Енергийната ефективност“ остава индикаторът с най-слабо представяне на България в категория „Икономика“ – 32 място от 35.
В категорията „Качество на живот“ България заема 30 място с 28 точки, като отново е последна сред новите страни членки. Всъщност, в тази категория България има най-много индикатори, където страната е на последно или предпоследно място. Това включва и „Потребление“, който измерва материалното благосъстояние на домакинствата, където България е на 31 място. Сравнително по-добро представяне има в индикатора за „Дългосрочна безработица“, където е на 21 място.
В категорията „Демокрация“ България е на 29 място, а точките са 36, което е много близък резултат с този на Унгария (28 място и 36 точки), което поставя страните на последните две места сред новите страни членки. Сред индикаторите в тази категория България е на последно място в „Медийна свобода“ като заема 32 място от 35 държави и последно сред новите страни членки. Страната ни се представя най-добре в индикатора „Е-участие“, където е на 16 позиция и трета сред новите страни членки.
България е на 27 място в категория „Управление“, като има 37 точки и е предпоследна сред другите нови страни членки, изпреварвайки единствено Румъния (28 място с 35 точки). Сред отделните индикатори страната ни е на едно от последните места по индикатора „Корупция“, като заема 30 място и е на последно място сред новите страни членки. Подобно е положението и в индикатора „Върховенство на правото“ с 30 място (при 29 място през 2017 г.) и последно сред новите държави членки. Страната ни се представя най-добре в индикатора за „Вътрешни конфликти и престъпност“, където е на 18 място сред всички 35 страни и четвърто сред новите.
Къде са останалите
През 2018 г. все още нито една от страните, присъединили се към ЕС с разширяванията на съюза от 2004 г. насам не успява да достигне до средните нива на развитие на старите страни членки в икономиката, качеството на живот, демокрацията и управлението. Новоприсъединилите се продължават да се сближават с останалите държави в ЕС, но процесът се забавя в последните години като някои страни се отклоняват от траекторията на развитие или стагнират в отделни категории.
В „Индекса на настигането“ за 2018 петте най-добре представили се страни по цялостен резултат са Дания (1 място, 71 точки), Швеция (2 място, 70 точки), Люксембург (3 място, 70 точки), Холандия (4 място, 70 точки) и Финландия (5 място, 69 точки). Петте страни, които са най-назад в класацията са Босна и Херцеговина (35 място, 19 точки), Турция (34 място, 22 точки), Македония (32 място, 24 точки), Албания (32 място, 25 точки) и Сърбия (31 място, 29 точки).
Отново се очертават ясни географски модели на развитие, като се вижда разделението между западните и северните страни от една страна и тези в югоизточния край на континента. Балканските страни, които включват страни кандидатки (заедно с Турция) и членки на ЕС (включително и близкия съсед Унгария), изостават в почти всички области.
В същото време тенденциите в периода 2011-2018 г. показват, че редица стари страни-членки като Ирландия, Португалия и Кипър, както и Исландия, напредват в последните години. Гърция също показва признаци на подобрение. Това означава, че доста от страните, засегнати от Голямата Рецесия от 2008 се възстановяват от ефектите на кризата.
Данните за 2018 г. показват, че новите страни членки на ЕС все още произвеждат по-малко, консумират по-малко, имат по-слаба демокрация и по-лошо управление, с по-зависими медии, по-голяма корупция и по-ниско върховенство на правото, а техните граждани живеят по-кратко, при по-лошо здравеопазване в сравнение със старите страни членки. Затова пък новите страни членки имат като цяло по-ниски нива на държавен дълг, по-висока заетост и по-ниски нива на дългосрочна безработица.
Има три нови страни членки на ЕС, които в индекса за 2018 г. са много близо до средния резултат на старите страни членки (в случая резултат 60 точки), но нито една не успява да го постигне. По цялостен резултат най-добре от новите страни членки се представят Естония (13 място, 57 точки), Чехия (14 място, 55 точки) и Словения (15 място, 54 точки). Успешните примери в настигането показват, че географията не е непременно решаваща за съдбата на държавите и те могат да променят развитието си.
Тенденциите между 2011 и 2018 г. показват, че парадигмата на настигането може би се променя, тъй като редица страни от Централна и Източна Европа продължават да напредват в категория „Икономика“, но са започнали да се връщат назад по отношение на категориите „Демокрация“, „Управление“ и „Качество на живот“, какъвто е случаят със страни като Унгария и Полша.
Като цяло, за групата на новите страни членки на ЕС настигането в категория „Икономика“ остава най-успешно, а това в категория „Качество на живот“ най-неуспешно, като редица от тях не успяват да превърнат икономическите постижения в по-добър стандарт на живот.
