Българо-руските икономически отношения остават устойчиво негативни
Много е важно България да се позиционира добре в бъдещото регионално сътрудничество, смята Георги Минчев от БРТПП
~ 3 мин.
Economic.bg Георги Минчев е председател на УС на Българо-руската търговско-промишлена палата (БРТПП). Завършил е УНСС в София със специалност социално-икономическа информация, специализирал е статистика. От 1993 г. е управител на частните фирми "Гефес" ООД и "Транс Балкани" ООД. От 2003 г. е в ръководството на Националното сдружение на българските спедитори, от 2006 до 2012 г. е председател на УС на сдружението, а по-късно –и председател на неговия Контролен съвет. От 2001 г. е член на УС и зам.-председател на БРТПП – до избирането му за председател през 2017 г.
Пандемията от коронавируса се оказа само един допълнителен своеобразен спусък и катализатор на продължаващата от години криза в българо-руските икономически отношения. Това коментира специално за Economic.bg Георги Минчев, председател на Управителния съвет на Българо-руската търговско-промишлена палата (БРТПП).
„През последните два-три месеца тази продължаваща от години криза в българо-руските икономически отношения обаче се визуализира в по-груби и по-очевидни форми, като скоростта на самите кризисни процеси ескалира много силно. При това вече сме свидетели и на все по-засилваща се корелация между отделните елементи на тази криза. Или, ако трябва по-конкретно да се назове проблемът – ние сме в дългогодишна криза на възпроизводството на капитала, която се характеризира с около нулевите, а в редица свои сектори – дори и в устойчиво отрицателни темпове на растеж.
В този смисъл българо-руските икономически отношения, които от години не бяха в блестящо състояние по редица причини, в условията на пандемията стагнираха докрай. Двустранният стокообмен пострада изключително силно, а в някои свои части – дори катастрофално. Имам предвид на първо място – туризма, а като по-общ елемент от търговско-икономически връзки – и логистиката, която и без това не беше лесна, а от март насам стана още по-трудна, много по-бавна, твърде непредсказуема и като цяло – се оскъпи.
Да, наистина все още продължават фериботните превози между Варна и руския порт Кавказ – единствената директна транспортна връзка между България и Русия, но те са изключително малък капацитет. Фериботната линия Бургас - Новоросийск вече от доста време е спряла, като друг е въпросът – защо. Като цяло обаче основната обективна причина за малките фериботни превози между България и Русия е липсата устойчив планов товаропоток. А за да няма устойчив планов товаропоток главната причина, освен, разбира се, геополитическите фактори, които възпрепятстват търговско-икономическото сътрудничество по т.нар. ос Изток – Запад в Евразия, е и липсата на координирани политики между страните по тази ос, две от които са Русия и България“- смята Георги Минчев, председател на УС на БРТПП.
Всъщност кризите в българо-руските отношения преливат и постепенно се задълбочават още от световната икономическа криза през 2008 г., която, според него, все още не е завършила, като преминават през все още продължаващите икономически санкции и сега вече удариха дъното със затварянето на границите заради пандемията, анализира още Георги Минчев. Кризата обаче удари много по-слабо руския износ, твърди той. Основният внос на петрол, горива, природен газ, както и свежото ядрено гориво за нашата икономика продължават да идват именно от Русия. В същото време българският износ за тази голяма страна се сви до миниатюрни количества. По време на пандемията се сви почти до нула дори и експортът ни, който е част от глобалната верига на доставки, като този за автомобилните заводи на световни марки от групите на „Фолксваген“, „Рено/Нисан“ и др., локализирани в Русия.
„Що се отнася до българския износ на фармацевтична продукция – то перспективите за тях никак не са добри“ – коментира още Георги Минчев. „Причината за това е фактът, че Руската федерация си е поставила като стратегически приоритет задоволяването на по-голямата част от своя пазар на фармацевтична продукция със собствено производство. В тази връзка само между 2015 и 2018 г. там бяха пуснати в експлоатация 7 крупни фармацевтични предприятия и бяха в процес на изграждане още 4 или 5, за които не съм сигурен дали вече също не работят. Изобщо от събитията с налагането на санкциите от 2014-2015 г. Русия прие твърд курс за намаляване на вноса от Европейския съюз на стоки, които биха могли по някакъв начин да нарушат устойчивостта на задоволяване на нейния вътрешен потребителски пазар. Поради тази причина износът на българска фармацевтична продукция за Русия няма бъдеще“, смята Георги Минев.
Според председателя на УС на БРТПП „прогнозата за българо-руските икономически отношения е устойчиво негативна независимо от всички възможни конюнктурни стабилизации“.
„Струва ми се, че наесен ще сме свидетели и за съжаление – потърпевши, на поредната ескалация на деградацията на глобалните икономически връзки. Свидетели сме и ще сме участници в един изключително труден и болезнен процес на разбиване на глобалните вериги на доставки и постепенното им трансформиране в регионална локализация. В този смисъл и съдбата на българската икономика ще зависи много от това в кой регионален сегмент ще попадне през следващите години България. Хубавото е, че вариантите за това са много, потенциалът – също, така че всичко зависи от стратегическото мислене и планиране на българската политическа класа. Като при всички случаи тя със сигурност не бива да загърбва дори и частично един такъв огромен пазар като руския“ – завърши председателят на УС на БРТПП Георги Минчев.
Четете ни във Viber 
