Банките в България чакат политиците за еврозоната

Банките в България се подготвят от години за влизането на страната в еврозоната и продължават по същия път, но изискват повече политически ангажименти и реална законодателна работа в тази посока. За работа „по същество“ и без протакане апелират от българските банки, за да може страната все пак да хване „влака“ и да успее да смени националната си валута с евро от 1 януари 2024 г. Това стана ясно от представителите от банковата сфера по време на форума „Банките и бизнеса“, организиран от в. „Капитал“.

Банките изглеждат най-подготвени

Банките са най-подготвени от всички в държавата за приемането на еврото и те ще се натоварят с най-голямата част от техническата работа и инвестициите за смяната на националната валута при присъединяването на България в еврозоната. Това мнение защити изпълнителният директор на „Пощенска банка“ Петя Димитрова.

Но трябва да натиснем копчето“, допълва тя.

В последните месеци работата по приемането на еврото се забави, като според централната банка това е по вина на политическата криза и липсата на стабилно правителство. Въпреки че България влезе във валутно-обменния механизъм и Банковия съюз на еврозоната преди две години и половина, сега на дневен ред за някои политически субекти отново излезе изготвянето на анализ дали страната да стане част от европейския валутен съюз.

Много е странно, че продължаваме да говорим дали трябва да влезем, при положение че сме в Банковия съюз. Губим много време в политическо говорене, а реално технически нищо не е направено. Политическото решение трябва да се вземе максимално бързо“, коментира Димитрова.

Мнението ѝ бе потвърдено от изпълнителния директор на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева, която подчерта, че „нестабилността в политическото говорене“ влияе на процеса по подготовка.

И двете подкрепят влизането в еврозоната още от 1 януари 2024 г., но времето вече притиска институциите и работата трябва да се ускори.

Не сме изпуснали влака, но е време да се работи по същество и по техническата част. Една година е кратък период. Ако още малко се протака, технически ще изглежда невъзможно“, заяви Димитрова.

Подобно мнение изрази и изпълнителният директор на „Борика“ Мирослав Вичев. Компанията му поддържа платежната инфраструктура в страната и е започнала работата по смяната на валутата още преди три години, но за да продължи напред, се чакат и решения на национално ниво. По негови думи организационната дейност по преминаване на всички институции и системи си е предизвикателство, но много бързо те трябва да се задействат и тук има огромна роля централната банка.

Остава страшно много работа“, обобщи Вичев и се съгласи, че още забавяне между институциите ще направи „много сложно“ спазването на определените срокове.

Политиците за еврозоната

Двамата бивши финансови министри – Владислав Горанов и Асен Василев – се обединиха, че пътят на България е за влизане в еврозоната от началото на 2024 г., но според Василев има политическо мнозинство, но не и политически консенсус.

Продължавам да считам, че ако сегашният парламент приеме нужните закони, това ще е достатъчно голяма задача“, смята Горанов.

Служебният вицепремиер по европейските въпроси Атанас Пеканов отбеляза, че политическата нестабилност действително забавя процесите и поставя институциите в ситуация на несигурност за това с какви цели и хоризонт работят.

Нужните законодателни промени варират от приемането на чисто нов Закон за въвеждане на еврото и законодателни промени в множество нормативни актове, като Закона за БНБ и Закона за кредитните институции. Според гуверньора на Българската народна банка Димитър Радев страната разполага с капацитета да подготви всичко бързо и качествено.

Това, което е необходимо, е да имаме правителство, което да ги внесе и парламент, който да ги одобри, заяви той, с което отново подчерта липсата на стабилна политическа позиция по въпроса.

Според него Техническата подготовка е друго огромно предизвикателство, пред което е изправена основно БНБ, но тя има пълната готовност „да натисне здраво педалите“ по тази тема и за това вече е създадена необходимата организация с Европейската централна банка.

Според управителя на Централната банка целенасочените усилия за влизане в еврозоната в целевата дата – 1 януари 2024 г. – ще помогнат на страната да се справи по-добре с икономическите трудности, които прогнозите вещаят.

Пътят към еврозоната има потенциал да се превърне в катализатор на процеси, които да консолидират както политическата, така и макроикономическата рамка“, посочи той.