Защо ЕЦБ и ЕК се разминаха за инфлационния критерий на България?

Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия се разминават в своите доклади за конвергенцията в страните от Европейския съюз, които все още не са част от еврозоната. Те са независими един от друг и целят да покажат степента на сближаване на държавите с еврозоната и дали те отговарят на Маастрихтските критерии.

В тазгодишните доклади обаче за първи път има разминаване в референтната стойност за инфлацията, или с други думи – допустимото ѝ ниво според критериите.

Темата е изключително важна за България, тъй като именно инфлационното правило на хартия е това, което спъва страната за еврозоната. И за България е много важно колко не ѝ достига.

Според изчисления на Economic.bg средногодишният Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който се използва от двете институции, в трите страни отличници е 1.63%. Това са Финландия (1.9%), Дания (1.1%) и Белгия (1.9%). Когато се добавят допустимите 1.5 пункта към осреднената им стойност, индексът става 3.13. За същия период ХИПЦ в България е 5.1%, което означава, че на страната не ѝ достигат приблизително 2 пункта.

В доклада на Европейската централна банка се посочва, че не ѝ достигат 1.8 пункта, тъй като по своя преценка финансовата институция изключва от сметките Финландия.

Нивото на инфлация във Финландия беше изключено от изчисляването на референтната стойност. То бе третирано като извънредна стойност, тъй като нейният темп на инфлация беше значително по-нисък от средното за еврозоната през референтния период и това се дължи на изключителни фактори. По-конкретно, относително слабото развитие на инфлацията във Финландия отразява корекция на индекса на цените за електроенергия, приложена от Статистическата служба на Финландия, за да коригира предишна грешка при двойно отчитане“, посочва ЕЦБ.

Въз основа на това, за целите на доклада си, тя взима като три държави членки с най-добри резултати по отношение на ценова стабилност Белгия (1.9%), Дания (1.1%) и Нидерландия (2.5%).

Европейската комисия обаче предприема свой подход, който е доста по-благосклонен към България. Тя изключва не само Финландия, но и другите две страни с най-ниска инфлация за разглеждания период – Дания и Белгия. Еврокомисията се аргументира със „специфични за страната фактори“, както и защото „се отклоняват значително от средното за еврозоната“.

В минали доклади за сближаване онези държави членки, които са с инфлация от 1.5 процентни пункта или повече под тази в еврозоната, обикновено се считат за извънредни стойности. През май 2024 г. 12-месечните средни нива на инфлация на Дания, Финландия и Белгия бяха съответно 2.3, 1.6 и 1.5 процентни пункта под средното за еврозоната от 3.4%“, посочва Европейската комисия.

Така тя взима за изчисляване на референтната стойност следващите три страни с най-ниска инфлация, а именно – Нидерландия (2.5%), Италия (2.6%) и Латвия (2.6%). Така допустимата граница се вдига на 4.1% и България не отговаря само с 1 пункт на инфлационните изисквания.

Абсолютно безпрецедентно. За пръв път в историята, от 1998 г. насам, в общо по 17 конвергентни доклада на ЕК и на ЕЦБ, има разминаване между двете европейски институции в референтната стойност по критерия за ценова стабилност“, коментира във Facebook икономистът и бивш депутат от ПП-ДБ Георги Ганев.

По негови изчисления, използвайки формулировката на Европейската комисия, България ще покрие критерия с данните за август, а по формулировката на ЕЦБ – с данните за октомври.