Безконтролното харчене продължава

ИПИ следи отблизо работата на Сметната палата, чиито одити на държавните институции дават ценна информация за ефективността на държавните харчове. Последното издание на изследването „Успехите и провалите на българските правителства 1998-2015 г.” показа, че разходи за над 65 млрд. лв. на централната администрация могат да се определят като „провал” заради редицата си пороци. За пет години пък общините имат сериозни нарушения при изразходването на 3,5 млрд. лв., а Сметната палата е изпратила ¼ от общинските одитни доклади до прокуратурата заради наличие на данни за престъпления.

В началото на годината Сметната палата публикува и доклад за работата си през 2017 г. по заверките на годишните финансови отчети на министерства, ведомства, държавни висши училища и общини за 2016 година. От общо 292 отчета Сметната палата отказва да завери годишните финансови отчети на 5 бюджетни организации, а 19 са заверени с резерви (4 министерства и 15 общини). Отказаната заверка на годишните финансови отчети за 2016 г. е на Софийския университет, на Държавната  агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и на общините Лозница, Омуртаг и Братя Даскалови.

Откритите от Сметната палата слабости при финансовото отчитане на ведомствата са основно в това, че:

• Не се капитализират инфраструктурните обекти, земи, гори и трайни насаждения, активи с художествена и историческа стойност;
• Неправилно се осчетоводяват получените и разходвани средства по програми на ЕС;
• Не се спазва задължението за преглед за обезценка на дълготрайните активи и за провизиране на вземанията в зависимост от степента на събираемост;
• Не се отчитат задбалансово поетите и реализирани ангажименти и възникналите нови ангажименти за разходи, условни вземания и задължения;
• Не се провежда пълна годишна инвентаризация на активите и пасивите във връзка с изготвянето на годишният финансов отчет.

Одитните доклади на общините, за които е отказана заверка, показват, че заради редица съществени нарушения (основно при счетоводното отчитане) финансовите отчети не дават вярна представа за финансовото състояние и имуществото. Финансовият отчет на държавната агенция също е с отказ за заверка с подобни мотиви.

По-интересен е случаят с финансовия отчет на Софийския университет (СУ). От последните пет проверявани отчета два са с отказ за заверка (през 2014 и 2016 г.), а три – със заверка с резерви (за 2012, 2013 и 2015 г.). Проблемите, неточностите и нарушенията на счетоводството на СУ са от всякакво същество и в голямата си част са повтарящи се. Така например, има съществени несъответствия в сумите по сметката, ведомостите и инвентаризацията на различни активи, което не позволява да се разбере кои са достоверните данни дори от одиторите. Сметната палата открива, че практиката за плащане в брой от касата (а не по банков път) продължава в разрез с българското законодателство. Установени са редица случаи на плащане в брой на гаранции за изпълнение и участие в обществени поръчки, на служебни аванси (на стойност над 10 хил. лв.) и на доставчици (също на стойности над 10 хил. лв.). В брой е платена и еднофамилна вила в гр. Черноморец на стойност близо 60 хил. лева. Друг е въпросът на кого и за какво е нужна тази вила, че да се изплаща през университета с пари на данъкоплатците.   Съществено нарушение е и че в университета са изплащани заплати с пари, предназначени за европейски научни проекти. Липсващите средства са над 3 млн. лв. и това вероятно ще наложи финансови корекции и наказателни лихви на СУ.

Всичко това се случва на фона на редица неизпълнени препоръки на Сметната палата от предходните три години. СУ продължава да дава за безвъзмездно ползване имоти – държавна собственост на трети лица, включително в някои случаи без да е проведен задължителен търг. Харченето на даренията продължава да не се проследява, а паричните трансфери, дейността и постигнатите резултати на различните факултети и звена се отчитат спорадично.

Сметната палата дава на университета нови 6 месеца за изпълнение на препоръките и отново ще направи проверка. Проблемът е, че това е поредният срок, който вероятно няма да се спази и дългогодишните нарушения ще продължат. Сметната палата, подобно на предишните години, отново изпраща доклада си и на Народното събрание, Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката и Националната агенция за приходите, но нищо не подсказва, че нещо може да се промени този път.

Софийският университет не е единственият или най-сериозният пример за безконтролно и порочно харчене на публични средства. Въпреки множеството нарушения на повечето държавни структури, осветляването на харчовете им, постоянните проверки и доказателствата за злоупотреби, сякаш нищо не се променя. Изследването на ИПИ „Успехите и провалите на българските правителства” също ясно показва, че порокът е здраво вкоренен в системата, а политическа воля за прилагане на закона липсва, независимо от правителството на власт.