Еврокомисията завиши очакванията си за ръста на българската икономика
Според есенните прогнози на институцията страната ни ще изпълни критерия за 3% дефицит през тази и следващата година
Европейската комисия завиши прогнозите си за ръста на българската икономика през тази година, който се очаква да бъде 2.4%, стана ясно от есенните оценки на комисията. За сравнение – пролетните прогнози на ЕК предвиждаха ръст на БВП от 1.9 на сто през 2024 г.
Предвижда се растежът на БВП да се ускори от 2.4% през 2024 г. до около 3% през 2025 г. и 2026 г., подкрепен от вътрешното търсене и износа. Очаква се увеличаването на доходите да подкрепи стабилния растеж на частното потребление“, посочват от ЕК в своето съобщение.
Това е една от по-оптимистичните прогнози за развитието на българската икономика през текущата година – според Европейската банка за възстановяване и развитие българският БВП ще нарасне с 2.2%. От ОББ правят същата прогноза.
Данните на Националния статистически институт показаха ден по-рано, че годишният растеж на БВП през третото тримесечие е 2.2 на сто, продължавайки плахото си ускорение.
Според ЕК спомагателен фактор за движението ще бъде и „експанзионистичната фискална позиция“ на страната. Именно тя обаче ще доведе до ръст на дефицита в държавния бюджет до 2.6% от БВП през тази година.
Увеличенията на пенсиите и заплатите, одобрени през 2022 г., продължават да оказват влияние през 2024 г. Развитието в разходната част надвишава нарастващите приходи от осигурителни вноски и преки данъци, които се възползват от благоприятната динамика на заетостта“, казват от ЕК.
През следващата година пък дефицитът се очаква да достигне 2.8 на сто от БВП, отново избутван нагоре от разходите за заплати и пенсии. „Очакваме (бел. ред. – тези разходи) да продължат да нарастват, но с по-бавни темпове, особено за пенсиите“, добавят от изпълнителния орган на ЕС.
Това означава, че от европейската институция смятат, че България – въпреки към момента песимистичните настроения сред икономисти и финансисти – ще покрие критерия за влизане в еврозоната за 3% дефицит.
Що се отнася до приходите, есенните оценки на ЕК показват, че те ще нараснат, благодарение на по-бързия растеж на социалноосигурителните вноски благодарение на ръста на заплатите, докато корпоративните постъпления ще се свият.
Колкото до дълга, той ще достигне 24.5% от БВП през тази и 23.1% през следвващата година. През 2026 г. той отново ще нарасне до 24.5%.
Прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя и догодина да падне до 2.3 на сто, основно заради спада в цените на горивата. Вижданията за 2026 г. обаче са отново да има леко възходящо движение, предизвикано от покачването на цените в услугите.