Bitcoin - най-очевидният балон досега, или част от бъдещия цифров свят?

Цената на bitcoin се удвои няколко пъти през тази година. През януари криптовалутата се търгуваше за около 1 000 долара, а през май достигна 2 000 долара. Месец по-късно премина границата от 4 000 долара, след което през ноември удари 8 000 долара. След това му трябваха само две седмици, за да скочи отново двойно и този път цента му да се установи на нива от около 16 000 долара.

Забележителната траектория, каквато bitcoin начерта през 2017 г., би могла да осмисли съществуването на току-що стартирала публичното си предлагане компания, регистрираща добри печалби, пише The Atlantic. Bitcoin обаче няма печалба. Той дори не е компания. А цифрова валута, намираща се на децентрализирана мрежа от компютри по целия свят.

За сравнение, другите валути като американския долар например, не удвояват стойността си през месец, освен в случаи като Първата депресия в САЩ, известна като „Паниката от 1837 г.“ например.

Вместо това поведението на bitcoin напомня повече на колекционерска мания. Дефинирането на това що е балон обаче е по-трудно, отколкото изглежда. Терминът се отнася до актив, чиято цена драстично надвишава неговата същинска стойност. Въпросът е кой всъщност определя цената и стойността?

Това не е научно понятие, характеризиращо се с точна формула, каквото има гравитацията например, а е плод на непрекъснато менящите се потребности и нагласи на купувачи и продавачи.

Понякога забелязването на балон е много лесно. Нека вземем за пример три измислени обувни компании – с приблизително еднакви приходи, разходи, човешки ресурс и демографски обособен клиент, всяка започнала годината с пазарна капитализация от 1 млрд. долара. Две от тях остават равностойни, но оценката на третата започва да нараства лавинообразно и през следващите месеци достига до 8 млрд. долара. Подобно развитие идва да покаже надуването на балон при един от играчите в сектора на фона на останалите. Примерът е лесен, защото е като да сравниш ябълка с друга ябълка.

Какво става обаче, ако цялата индустрия е балон? Този случай е по-труден, тъй като не можеш да изведеш приликите и разликите между "две ябълки", когато целият сектор всъщност е несравним по себе си плод. 

Възходът на криптовалутите в някаква степен би могъл да се съотнесе с този на „dot-com“ балона през 90-те години на миналия век. Дълго време високата цена на акциите на компании като Pets.com бяха оправдавани от навлизането на интернет с претекста, че дигитализацията на икономиката поставя потребителя като много по-важен за стойността на организацията, отколкото класическите показатели печалба и приходи. Впоследствие комбинация от различни фактори – провалът на някои големи интернет компании, промяната в данъчния кодекс, нарастващите лихвени проценти и изчерпването на рисковия капитал, допринесоха за голямото спукване на балона. 

В тази връзка появата на криптовалутите наподобява раждането на „dot-com” ерата. Истинската стойност на bitcoin всъщност няма с какво да се сравни, пише изданието. Това е валута (каквато е доларът), чийто собственици го смятат за дългосрочно убежище (както е среброто), същевременно е привлекателен от колекционерска гледна точка и се генерира от блокчейн платформа, която според някои ще промени бъдещото.  

В такъв случай възниква логичният въпрос как да сме сигурни, че bitcoin е балон, ако дори не знаем с какво е най-правилно да го сравним – с доларите, със среброто, с колекционерските играчки или с интернет? 

В книгата „Балони, рационални очаквания и финансови пазари“ от 1982 г. Оливие Бланчард и Марк Уотсън обясняват защо златото е податливо на това да се превръща в балон. Тяхната теория хвърля светлина и върху тревогата по отношение на bitcoin. Както криптовалутата, златото също не е компания, няма финансови отчети и инвеститорите никога няма да получат дивиденти. 

Основните причини да се инвестира в благородния метал са две. Първо, кюлчетата са убежище срещу икономическа катастрофа или инфлация. Второ, някои хора инвестират в злато, просто защото виждат, че цената му се покачва. Второто е особено вярно и за bitcoin. 

Този тип инвеститори купуват злато не поради някаква фундаментална икономическа проницателност или анализ на стойността му, а защото искат "да хванат влака" с идеята впоследствие да продадат и така да спечелят. В тази връзка bitcoin се превръща в клопка за точно такива инвеститори, заключават авторите и се позовават на статия в Bloomberg от ноември, според която словосъчетанието „купи bitcoin“ е изпреварило „купи злато“ в онлайн търсачките.  

През декември bitcoin платфромите превзеха и класациите за мобилни приложения. Coinbase - онлайн брокер, през който потребителите могат да купуват криптовалута, сега е една от най-популярните апликации в App Store на Apple, а Gdax и Bitcoin Wallet са съответно на пето и осмо място в класациите. 

Хората, които теглят тези приложения, вероятно не разсъждават философски за бъдещето на парите и връзката на обществото с правителството, смята Кристиян Каталини, професор по технология в MIT Sloan School Management. 

Другото обяснение за високата оценка на bitcoin пазара е, че той е безумно концентриран – едва 1 000 души притежават 40% от най-популярната криптовалута, стана ясно от материал на Bloomberg, където се допълва още, че 100 акаунта контролират 17% от него. 

Важно е да се отбележи обаче, че много от тези профили държат bitcoin от години, тъй като вярват в неговата стойност. Според анализаторите, ако дори една малка част от тях продадат своите активи, това би се отразило драматично на цената на валутата. Това ще допринесе за мащабна корекция, както и ако дребните инвеститори (тези, които купуват само заради настоящия ръст на цените), започнат да продават масово, за да избегнат загуба на всичките си пари. 

Ако балонът се спука обаче, това едва ли ще се отрази на останалата част от икономиката, както кризата с ипотечните кредити отпреди десетилетие, посочват авторите на статията. 

В допълнение, редно е да се отбележи, че историята вече е регистрирала спукването на bitcoin балон, макар и многократно по-малко "надут" от досегашния. През 2011 г. цената на валутата се повиши от 1 на 30 долара, след което се срина до 2 долара през същата година. „Не бих се изненадал от друга катастрофа, последвана от още един ръст в съответствие с трансакциите“, коментира Каталини. 

За сравнение, 15 години след спукването на „dot-com” балона много от проектите, които се разпалиха зрелищно, всъщност прераснаха в успешни компании след това. Chewy.com, което е модерното въплъщение на Pets.com, се продаде за 3 млрд. долара по-рано тази година. 

Остава да проследим дали след още 15 години блокчейн технологията и криптовалутите също няма да са неразделна част от бъдещия цифров свят.