Бюджетният дефицит нараства двойно само през декември
Разходите се увеличават над 3 пъти по-бързо от приходите
Правителството планира да увеличи бюджетния дефицит почти двойно само през декември. Това става ясно от публикуваните в последния работен ден на годината данни за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) към 30 ноември.
Отчетът показва, че натрупаното отрицателно салдо по публичните финанси на касова основа за единадесетте месеца е 1,6 млрд. лв. То се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 854,9 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 745,8 млн. лева. В същото време Министерство на финансите съобщава, че изпълнението на бюджета е в рамките на планираното с последната му актуализация и до края на година бюджетният дефицит ще бъде около 3 млрд. лв. на касова основа или 3,7% от БВП.
Това означава, че правителството планира да влезе в преразход с 1,4 млрд. лв. само за 31 дни или за един месец почти да удвои бюджетния дефицит. Припомняме, че според бюджетните правила на Европейския съюз, отрицателното салдо не бива да надхвърля 3%. Традиционно последният месец от годината е свързан по-високи разходи за държавната хазна, а в началото на месеца започна изплащането на гарантираните депозити в КТБ. За тази цел от централния бюджет бе отпуснат заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за 2 млрд. лв.
Постъпилите приходи и помощи по КФП към 30.11.2014 г. са в размер на 26,738 млрд. лв., или 89,2% от разчетите за годината. Съпоставено със същия период на предходната година приходите по КФП към края на месец ноември нарастват номинално с 427,5 млн. лв. (1,6%), като следва да бъде отчетен базов ефект от постъпили приходи с еднократен характер през 2013 г. в частта на неданъчните приходи, посочват от финансовото ведомство.
Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец ноември възлиза на 21,023 млрд. лв., което представлява 90,2% от планираните за годината приходи в актуализираните разчети. Съпоставено със същия период на предходната година данъчните постъпления нарастват номинално с 3,7% (754,5 млн. лв.).
Приходите в частта на преките данъци са 3,731 млрд. лв. (87,2% от предвидените за годината) и нарастват спрямо същия период на предходната година с 316,6 млн. лв. (9,3%). Постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица бележат ръст от 11,5% (247,3 млн. лв.). Нарастване към края на месец ноември 2014 г. се отчита и при приходите от корпоративни данъци - с 69,3 млн. лв., което е с 5,4% повече от същия период на миналата година.
Приходите от косвени данъци са в размер на 10,734 млрд. лв., което е 90% от актуализираната програма за годината. Съпоставено със същия период на предходната година постъпленията нарастват номинално със 134 млн. лева. Постъпленията от ДДС са в размер на 6 849,6 млн. лв. (89% от планираните за годината) и нарастват със 103,4 млн. лв. спрямо същия период година по-рано. Приходите от акцизи са в размер на 3,720 млрд. лв., или 91,6% от планираните за годината. Те нарастват номинално с 23,3 млн. лв. (0,6%) спрямо отчетените за същия период на предходната година. Постъпленията от мита са 139,5 млн. лв., или 93,4% от разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 764,3 млн. лв., или 94,3% изпълнение на актуализираните годишни разчети.
Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски са 5,794 млрд. лв., което представлява 92,2% от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 5,3% (292,6 млн. лв.).
Неданъчните приходи са в размер на 3,204 млрд. лв., което представлява 93,3% изпълнение на актуализираните годишни разчети. Това е с 438,5 млн. лв. по-малко от същия период на миналата година, което се дължи на базов ефект от постъпили еднократни приходи през 2013 г. от дивидент за държавата и от присъдена сума в полза на държавата по арбитражно дело.
Постъпленията от помощи от страната и чужбина (вкл. помощите от фондовете на ЕС) са в размер на 2,511 млрд. лв., което представлява 77,6% от актуализирания разчет за годината.
Разходите по консолидираната фискална програма (включително вноската в бюджета на ЕС) към 30.11.2014 г. възлизат на 28 339,1 млн. лв., което е 86,0% от актуализираните годишни разчети. Те също нарастват, но с около три пъти по-бързо темпо от приходите. Спрямо ноември 2013 г. те са с 1,456 млрд. лв. (5,4%), което се дължи основно на ускореното усвояване на средствата по програмите и фондовете на ЕС и на ръст при социалните и здравноосигурителните плащания.
Разходите по сметките за европейски средства (вкл. националното съфинансиране) нарастват с 22,9% (714,2 млн. лв.) спрямо същия период на 2013 г., а разходите по националния бюджет нарастват с 3,1% (742,0 млн. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2013 година. Ръстът при социалните разходи се дължи основно на базов ефект от увеличението на пенсиите от 1 април 2013 г., както и на по-високи здравноосигурителни плащания през 2014 година.
Размерът на фискалния резерв е 8,8 млрд. лв., в т.ч. 8,2 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
В същото време Министерство на финансите обяви, че подопечният му Национален фонд е сертифицирал разходи по европейски програми за 890,5 млн. лв. само през декември. Изпратени за одобрение са 9 сертификата, в това число по един сертификат за:
- ОП „Развитите на човешките ресурси" - 57,8 млн. лв.;
- ОП „Регионално развитие" - 278,9 млн. лв.;
- ОП „Конкурентоспособност" - 8,5 млн. лв.;
- ОП „Административен капацитет" - 14,5 млн. лв.;
- ОП „Техническа помощ" - 12,9 млн. лв.,
и по два сертификата за съответните фондове ЕФРР и КФ по:
- ОП „Транспорт" - КФ - 59,4 млн. лв. и ЕФРР - 50 млн. лв.;
- ОП „Околна среда" - КФ - 293,6 и ЕФРР - 114,9 млн. лв.