Дебат ли бе – да го пишеш? – Не бе

Покрай обсъждането на бюджета за 2015 г. управляващите, ей така - между другото, предложиха цялостна промяна на пенсионния модел. С предложените промени се дава възможност на осигурените във универсални пенсионни фондове (допълнително задължително пенсионно осигуряване или така нареченият втори стълб) да прехвърлят натрупаните средства по лични пенсионни сметки от капиталовия стълб към разходопокривния стълб на системата. Това предложение предизвика сериозно напрежение не само в обществото, но и в парламента, включително между коалиционните партньори, след което беше постигнат компромис – до 31 март 2015 г. да се проведе широк обществен дебат относно спорните промени.

Широкото обществено обсъждане, което трябваше да се проведе през първите три месеца на 2015 г., реално не е ясно от кого се провежда. От информация на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в социалните мрежи става ясно, че обсъждането се извършва от „работна група по усъвършенстване на пенсионния модел и развитие на пенсионната система”. На интернет страницата на МТСП няма информация за такава група, т.е. официална информация няма. От трети източници – медии, социални мрежи, участници и др., става ясно, че в обсъждането участват представители на правителството, работодателски и синдикални организации. Това ли е широкият дебат?

На страницата на МТСП има отделна секция за дискусии по пенсионната реформа, на която са публикувани над 150 медийни изяви. Освен че интересуващите се могат да се запознаят с куп интервюта, изцяло лишени от експертен и актюерски анализ, самите те могат да се включат в дискусията с коментари и предложения на посочен мейл адрес, но няма гаранция, че мнението им ще бъде прочетено или че ще има обратна връзка.

Та след като стана ясно, че не е ясно кой участва в работната група и дали това, че има mail за коментари и предложения може да се счете за „широко обществено обсъждане”, нека видим все пак какво се дискутира. От медиийното отразяване на последната среща на работната група става ясно, че дискутираните в момента въпроси са:

    - осигурителните вноски да се разпределят между работник и работодател в съотношение 50:50;

    - работещите пенсионери да плащат данък върху общия размер на всички свои доходи или да се получава по избор пенсия или заплата;

    - налагане на наказателна лихва за забавени суми, когато НАП не преведе в срок дължимите средства към универсалните пенсионни фондове;

    - методика за нарастване на максималния осигурителен доход;

    - въпроси относно определяне на индивидуалния коефициент за лица с трудов стаж преди 1997 г.;

    - механизъм за увеличаване на коефициента на заместване;

    - повишаване на 15-годишния действителен осигурителен стаж;

    - увеличаване на осигурителните вноски. 

Какво липсва в тази картина? Липсва и дума за спорната промяна от миналата година, а именно – да се даде възможност лични средства от капиталовия стълб да се преместват към разходопокривния стълб. Ако това беше причината за създаването на работната група, защо се обсъжда всичко друго, но не и предложението целият пенсионен модел да се промени? Тук трябва да се отговори на важни въпроси като:

- Защо се прави тази промяна? – „да се даде избор” не е обяснение по две причини: 1) избор има между алтернативи, а двата стълба на пенсионната система се допълват, те не се конкурират; 2) ако изборът е ключов, да се даде възможност за избор за цялата пенсионна вноска от 17,8%.

- Какви ще са ефектите от нея? – върху очакваните пенсионни доходи на осигурените, върху универсалните пенсионни фондове, върху пазара на ценни книжа, върху бюджета на НОИ, върху държавния бюджет, върху икономиката като цяло.

- Това ли е най-добрият начин за постигане на целите (в зависимост от отговора на първия въпрос)?

- Това ли е най-добрата промяна от гледна точка на настоящите и бъдещите пенсионери и ако не, какво друго може да се направи?

Вместо да се фокусира първо върху най-належащия проблем – необходима ли е промяна в капиталовия стълб на пенсионната система и ако да, това ли е промяната, която трябва да се предприеме, работната група си губи времето с козметични промени. Важните въпроси, като, например, как да се стабилизира разходопокривната система и какви промени са необходими за изграждането на по-добра система остават на заден план, за неопределеното бъдеще, някой друг да ги мисли и прилага. Подобно поведение единствено затвърждава впечатлението, че общественото внимание умишлено се отклонява от наистина важните въпроси за пенсионна система, докато управляващите симулират дейност, което вероятно цели най-опасните промени да минат незабелязано.

 

Източник: Институт за пазарна икономика