Демонстративните проверки по Черноморието са лоша реклама за туризма ни

Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 години. Завършил е Техническия университет в София и Университета за национално и световно стопанство. В момента е директор на Института за за анализи и оценки в туризма. Economic. bg разговаря с него за лято 2017, влиянието на тероризма в Европа и как се отразиха проверките по Черноморието.

Европа отново беше ударена от тероризъм. Как се отразяват тези атаки на туризма на континента и променят ли туристите своите дестинации заради тях? 

Вече имаме натрупана история на това, какво се случва след терористични актове в големи полиси като Лондон, Париж, Брюксел, Ню Йорк, Мадрид, а сега и Барселона. Това, което се наблюдава е, че има един първоначален отлив на туристи докато се регулират въпросите, свързани със застраховката на туристите и възможността за отказ от пътуване, тогава, когато има причина и дали тя се счита за форсмажорна. В последните случаи се вижда, че няма отлив на туристи, а напротив. 

В Париж наблюдавахме, че първите, които отидоха на мястото на стрелбата край музикалната зала бяха туристите, които положиха цветя. Сега това, което се случи в Барселона, показа същото – улицата беше затрупана от туристи на следващия ден, които искаха да оставят цветя. Като цяло туризмът не се поддаде на желанието на терористите да ограничат пътуванията. Напротив, усети се една много силна вълна от подкрепа към близките на жертвите и единство по отношение на пътуванията. Може да се каже, че терористичните атаки не влияят на туристопотока.

Различна е ситуацията след терористичните нападения в Турция, Египет и Тунис. Тези дестинации не успяха да докажат, че могат да гарантират сигурност на туристите и от тази гледна точка се забеляза рязък спад на пътуванията към тях. Миналата година тези дестинации загубиха общо 15 млн. туристи сравнение с 2015 г., а тази година се очаква да са общо 10 млн., отново спрямо 2015 г. Причините са, че не бяха възстановени руските чартърни полети към Египет, а руснаците, които трябваше да отидат в Турция са 50% по-малко от тези, които посетиха страната през 2015 г. 

Тази година има изключително силни оплаквания от руски туроператори по отношение на Турция във връзка с различни хранителни отравяния, довели до летален изход за посетители. Всичко това стопира интереса към дестинацията и ще окаже влияние и през следващата година. Същото е и по отношение на германските туроператори, които в следствие на арест на германски журналист и лошо отношение към техни дипломати и парламентаристи също загубиха интереса на туристите към Турция. Различни са нещата по отношение на терористичните атаки и как гледаме на тях.

Какви са настроенията на българските туристи относно почивките в Турция и също ли се забелязва отлив?

По отношение на обмена на пътувания между България и Турция не се забелязва спад. Това се дължи на две неща – имаме големи икономически връзки с Турция и пътуванията са с бизнес цели, а от друга страна имаме посещения при близки, роднини и приятели. Редуцирането на туристическите пътувания на българите, което беше миналата година, не води до увеличаване на това намаление, спрямо предходната година.

Тази година, както показва статистика на НСИ, се забелязва доста голям спад на руските туристи по българското Черноморие, въпреки всички ръстове, които прогнозирахме. Една от причините е ниските офертни цени, които Турция им предложи. Предпочетоха ли руските туристи Турция пред България за лято 2017?

Когато става въпрос за един доста близък туристически продукт и когато говорим за една много добре рекламирана програма, свързана с Турция, може да кажем, че част от руските туристи, които идваха в България, отидоха в Турция, а друга част предпочетоха Крим.

Ние имахме бум на руски туристи в периода 2010-2014 г., когато той достигна върха на своя капацитет около 600 хил. туристи годишно. 2015 г. имаше спад, който бе продиктуван от политически причини. През 2016 г. се усети възстановяване на обемите на около 500-550 хил. руски туристи и се очаква и през тази година да запазим тренда. 

Не може да пропуснем и това, че Русия продължава да бъде в тежка икономическа криза. Спадът на цената на петрола, фалитът на големи туроператори в страната също се отразяват на пазара. Друга причина е това, че Русия през 2015 г. започна безпрецедентна програма за развитие на вътрешния туризъм, която стимулира и пренасочва руснаците към техни дестинации. В Крим в момента има бум на строителството и много руснаци си закупуват втори дом там, така както беше бумът в България, сега той се премести и като покупка на имоти, и като интерес за пътуване. По същия начин е и Сочи като туристическа дестинация на Черно море.

При нас проблемът с руснаците са чартърните полети, организацията с туроператори и сигментацията на българския туристически продукт. Иначе България е на 5-то място в Русия като предпочитана дестинация от общо 10. Там се нареждаме с една доста изгодна цена на пътуването около 30 хил. рубли.

Как се отразиха демонстративните проверки по морските ни курорти това лято и какви са настроенията в бранша и сред туристите?

Трябва да разглеждаме българското Черноморие като място за летен, морски, рекреативен туризъм. Това е основното предназначение на Черноморието и изградената от години там база. Българската Черноморска ривиера се предлага като място за възстановителен туризъм и се рекламира на туристическите изложения по света именно като такова. По същия начин е представен този продукт във всяка една от брошурите на големите туроператори, които го предлагат. В който и сайт да влезете, Българската Черноморска ривиера се предлага като легла за нощувка, хранене в ресторант и като транспорт по отношение на чартърния превоз. Ние в нито едно изложение и в нито една брошура не се рекламираме като страна за деструктивен туризъм или място, където хората не могат да почиват, да спят и да се възстановят. 

Основните оплаквания от чуждестранни туристи и туроператори са във връзка с шума и големите глоби, които плащат българските хотелиери под формата на рекламации на клиенти, които се оплакват от шума. Българският хотелиер няма как да се защити в съда, че клиентът е описал невярно ситуацията, тъй като има много доказателствен материал от недоволни от шума туристи. Така хотелиерите са обвинявани, че не са направили нищо по ограничаването на шума и затова той търпи санкции, които започват от 40 евро до около 400 евро. Туристите искат да им бъде възстановена цялата сума за почивката и претендират и за морални щети, тъй като не са могли да си починат. 

Честното отношение към туриста е той да бъде информиран. Тоест, ако искаме България или определена дестинация да бъде свързана с шум през нощта, в нарушение на националното и европейско законодателство, и този шум е 114 дeцибела, колкото бяха засечени в дискотеката в Слънчев бряг, то ние трябва да се рекламираме по този начин. И ако има някой, който иска да се запише за почивка, той да се записва при тези условия. В един голям комплекс като Слънчев бряг, където има 320 хил. легла, виждаме, че дискотеките в най-добрия случай през уикенда могат да съберат до 7 хил. души. Тоест 313 хил. легла остават в зоната на шума, като те не са искали и не са заплатили за такава услуга.

Все пак, избирайки Слънчев бряг като туристическа дестинация, вероятно повечето туристи са запознати с това, че мястото е парти с много дискотеки и атракциони. Със сигурност много хора избират курорта именно заради известните диджеи и хубавите заведения, а не за да си почиват.

Именно заради това си служим с категориите туристи. Ако ги пресметнем – 310 хил. души не идват за шум в курорта, тъй като местата в дискотеките няма да стигнат, значи ние трябва да търсим места за настаняване за 310 хил души. Невъзможно е да намерим толкова свободни легла по цялото родно Черноморие. Капацитетът на всеки един от другите курорти е в рамките на около 10% до 20% от капацитета, който имаме на територията на Слънчев бряг, тъй че той е незаменим като място за рекреация. Цялата западна част на курорта са закупени апартаменти от собственици, които по никакъв начин не са ги купили със стремеж да участват в нощния живот. Ако трябваше това да бъде движещото, тогава означаваше няколко терена с размера на стадиона на Слънчев бряг да бяха заделени за такъв вид нощен туризъм.

Влизайки например в Tripadvisor и разглеждайки дневни снимки на Слънчев бряг, виждаме на първа линия стотици малки деца и техните родители. Те избират курорта именно, защото водата там е много плитка. Отдавна мястото е предпочитано като дестинация на семейства с деца. Загубата на тези 310 хил. души ще бъде катастрофа за Слънчев бряг и за икономиката на целия регион като цяло, а загубата на тези 7 хил. няма да бъде катастрофална. Въпросът не е да загубим 7 хил. туристи, които искат да се развличат нощно време, а да видим как е решила проблема конкуренцията като най-близък пример е Ибиса, която многократно бе споменавана като такава. 

Дискотека "Амнезия" там е с размерите на един голям търговски магазин, с изолация и не се чува никакъв шум. Туристите в нея не се възхищават на морската гледка или на плажа, както тук. Но и тук лесно може да се пресъздаде подобна обстановка. Един голям търговски магазин да бъде покрит с пясък, а на него да бъдат разхвърляни фасове и той да изглежда точно като плаж на такава дискотека. Могат да се набавят и всякакви аромати, които да напомнят на морския въздух, но не е задължително това да бъде на морския бряг. Бъдещето, на който и да е от българските туристически комплекси не е той да бъде превръщан в нещо като гробищен парк с тишина и мир. Всяко туристическо място трябва да осигурява пълна тишина и спокойствие в малките часове на деня, като в Ибиса. В испанския курорт намалиха и дневния шум на 65 децибела и въведоха строги санкции за нарушителите.

Трябва ли да се направи статут на българските курорти и къде е балансът между почивка и забавление в условията, които предлагаме?

Ние имаме няколко типа туристически комплекси, които са изградени във времето на социализма – курортите Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг и Св. Константин и Елена. В три от тях напълно се спазва законодателството, въпреки че в курортите се провеждат значителни фестивали. Само в Слънчев бряг имаме пълно неспазване на закона, което видяхме, че се случва на база на институционалната корупция. Тя представлява особена форма на корупция, тогава, когато определени политически лица покровителстват този туристически курорт. Виждаме, че високопоставени лица на местно и на национално ниво са разрешавали нарушаването на закона. 

В Слънчев бряг е приета Наредба 1 от общински съвет, тоест приемане на час, различен от този, който е записан в Закона. Съответно издаване на наредба от кмета на общината, която е в съгласие с решението на общинския съвет в нарушение на закона. След проверка Апелативната прокуратура констатира, че Наредбата е издадена в нарушение на чл. 16 ал. 2 от Закона за шума и опазване на околната среда и отменя постановлението, в следствие на нарушението, което се е случвало в рамките на 10 години. Тоест всички са били информирани, че става въпрос за един безспорен порочен кръг, който е облагодетелстван да генерира приходи на база на тероризиране на населението и във вреда на хотелиери и туроператори.

След целия шум, който се вдигна около шума в Слънчев бряг, дали през сезон 2018 ще бъдат взети конкретни мерки по случая? Какво ще е бъдещето на заведенията в курорта, които генерираха силния шум?

Това, което направи Валери Симеонов на ниво вицепремиер, тоест над ниво министър, показа до коя степен е стигала институционалната корупция. В нея са замесени министри, депутати, кметове и висши представители на администрацията, а също и съдебната власт, която не е реагирала да преустанови този нормативен документ, който противоречи на закона, а мълчаливо се е съгласявала с многобройните жалби и е действала автоматизирано в своите правомощия в нарушение на демократичните стандарти. Това, което се случи в Слънчев бряг, показа, че има виновна страна. В този случай това е общината от едната страна, а от другата фирмата, която организира фестивала и заяви, че ще съди вицепремиера. 

Така те желаят да се представят пред съдебните инстанции като фирма, която е създавала шум, тъй като фестивалът е провел шест предходни събития в нарушение на закона. Ако това е фирмата, която ще се заяви като виновна за шума, тя трябва да понесе регресен иск за санкциите, които ще бъдат предявени от туроператори и хотелиери. Ако общината е тази, която е нарушила закона чрез решение на общинския съвет, тя е тази, която трябва да заплати санкциите. Така проверяващите вече по-лесно могат да намерят виновен, ако той се самозаяви, тъй че не очаквам да има иск срещу Валери Симеонов.

Ще спре ли шумът от партита в Слънчев бряг през лято 2018?

От тук нататък имаме ново разглеждане на случая с шума по цялото Черноморие. Населението в много морски градове разбра, че шумът може да бъде спрян. Сега вече и те, и туроператорите, колкото и да бъдат пресирани от силните на деня, политически и икономически, имат ясна алтернатива и тя е спиране на терора от няколко субекта, които извличат икономически ползи без да плащат цена. Хотелиерите търпят не само загуби от рекламациите, а и от това, че не могат да имат достойна цена на техния продукт. Сега вече и хотелът, и туроператорът имат доказателство, че властта може да се справи. Съпротивата в момента идва от страна на висшестоящи икономически и политически фигури. Видяхме намесата на депутати, които излязоха със статии в защита на шума, но те не гледат здравето и рекреацията на стотиците хиляди туристи, които отиват на това място, а икономическите интереси чрез институционалната корупция, която много строго се осъжда от ЕС.

Трябва да се добави и другата форма на институционална корупция, която се видя в невъобразими размери през 2017 г. Това бяха множеството интервюта на високопоставени лица от Министерство на туризма и Комисия за защита на потребителите и редица други комисии, които работеха по очерняне на туризма. Имаме безпрецедентни интервюта, които няма през други години, за извършени различни проверки по Черноморието и за констатирани и неконстатирани нередности. Рекламата на българската Черноморска ривиера беше негативна и извършвана на най-високо политическо ниво. Създаде се впечатление, че имаме някакво много лошо Черно море, с много лоши хора по него, които са престъпници. Това също е част от институционалната корупция, тъй като тя се прави за постигане на политически дивиденти. 

Много от проверките от различни институции бяха демонстративни и пречеха на работата на малкия и среден бизнес. Влизането в едно заведение и затварянето му, демонстрацията на самата проверка, която не се извършва по демократичните стандарти, тоест да бъде дискретна, наруши и нанесе директна икономическа щета на много малки и средни предприятия. И от тази гледна точка трябва да бъдат направени съответните изводи не само от положителните ползи по отношение увеличение на събираемостта, а по отношение на това как трябва да спазваме демократичните стандарти и как да намалим корупцията, която уврежда бизнеса и работи негативно по доброто име на Черноморието.

 Демонстративните проверки са христоматиен пример за европейската конвенция за институционална корупция. Тези длъжности лица са абсолютно задължени да извършват тези проверки, но демократичните стандарти изискват те да не водят до застрашаването на икономическите интереси на малкия и среден бизнес по българското Черноморие. Всяко лице, което се счита за потърпевшо от подобна проверка според директивата на ЕС за борба с корупцията, може да иска обезщетение за претърпяна щета, ако има такава в следствие на шумна проверка.

Близо до края на летния сезон, сбъднаха ли се прогнозите, които очаквахме? По-силно ли беше от отминалото лято и какви са настроенията в бранша?

Това лято е интересно от гледна точка на това, че имаме намаляване или задържане на обемите на пътуванията по отношение на Черноморското крайбрежие, което достигна своя върхов капацитет през 2016 г. и виждаме, че тази година стагнира. През летния сезон нямаме увеличение на обемите, даже лек спад при руските туристи. В същото време имаме рязък ръст на пътуванията с цел културен туризъм и градска среда. Наблюдаваме една пълна с туристи София, много туристи в Пловдив и Велико Търново. Причината е политиката на нискотарифните авиокомпании, които страдайки от това, че не успяха да реализират своите обеми към Турция, Египет и Тунис, пренасочиха част от тях към България. Като сума това е около 1 млн. чуждестранни туристически посещения повече през 2017 г. за цялата страна. Тази година за първи път се променя съотношението летен морски рекреативен туризъм 49% и 59% алтернативни форми на туризъм.