Днес празнуваме Никулден

Днес отбелязваме един от най-големите празници в българския православен календар – Никулден. На този ден почитаме св. Николай Мирликийски Чудотворец – повелителят на морските стихии и покровител на моряците, рибарите, пътешествениците, търговците и банкерите.

Първообразът на светеца е историческа личност - Никола Мирликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция).

Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. Множество легенди се носели за добрите му дела. Така например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той спасявал и други хора от робство. 

Св. Никола пътувал много по море и благодарение на божията закрила се спасявал от опасностите. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал. 

В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на бог Посейдон. Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата. 

Свети Никола умира на 6 декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата. 

Празнуват всички, които носят имената Николай, Никола, Никол, Нейчо, Николина, Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница и др. За да уважат именника, в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени. Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник.

Според народните предания, благодарение на чудотворната си сила, св. Николай успял да спаси една пробита гемия от потъване, като запушил дупката в нея с шаран. Затова на трапезата за Никулден задължително се сервира риба. Традиционно това е рибник, който се приготвя от шаран или друга риба с люспи, защото „голата” риба е символ на беднотия и недоимък. Според традицията трябва да сложите най-големите люспи от шарана в портфейла си, за да имате пари през цялата година.   Най-често шаранът се готви, обвит в тесто, пълнен с ориз, орехи и стафиди. Освен рибника се приготвят и никулденски колак и обредни хлябове.

Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден, а по-голямата част от рибника задължително се изяжда на семейната вечеря. Костите на шарана не се изхвърлят, а се изгарят, закопават се в земята или се пускат в реката – защото се вярва, че така ще се опази и умножи плодородието. Св. Никола закриля семейството и е покровител на дома.

Тъй като Никулден е по време на Коледните пости, които свършват на 24 декември, на трапезата освен рибата присъстват и други постни ястия - сарми и чушки с ориз, варена царевица, жито и други. Може да се добави гарнитура от домати, картофи, боб и други зеленчуци.

Никулден е повратен момент за рибарите – той бележи края на есенно-зимния риболовен сезон и след него риболовът е забранен. На този ден ставало разделянето на спечеленото от рибарите през сезона. Докато празнували, те не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето – за онези, които не са се върнали на брега.

Според народните поверия именно св. Никола носи първия сняг - падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември.