До 2 седмици пускат на концесия Летище София

До седмица-две ще стартира концесионната процедура за летище София. Това каза министърът на транспорта Ивайло Московски пред "Стандарт".

"Всички анализи за концесионната процедура са готови и се намират при областния управител на София, който актува имотите публична държавна собственост. Надявам се това да приключи до 1-2 седмици, веднага след което пускаме процедурата, казва министърът", който смята че това може да стане до средата на март.

Процедурата ще бъде състезание между оферти, като търгът вероятно ще започне от 550 млн. лева и ще спечели този оператор, който даде най-много.

Запитан дали бъдещият концесионер на летището ще бъде избран до края на годината, той отговаря: „Ще спазваме стриктно сроковете, заложени в Закона за концесиите“.

Тъй като сумата, която се очаква от бъдещия концесионер, е заложена в Бюджет 2016, а и от нея зависи бъдещето на БДЖ, Московски коментира: „Да, така е, всичко е обвързано. Най-важният за решаване проблем в системата на транспорта е удовлетворяването на кредиторите на БДЖ. Затова и тръгнахме към концесиониране на Летище София, и то със специфичното условие концесионните такси за 35-годишния срок да бъдат платени още в началото, за да погасим задълженията на БДЖ“.

Кредиторите на БДЖ били склонни, според Московски, да изчакат процедурата за концесия.

„Дори и да получим парите от бъдещия концесионер, ако нямаме нотификация за държавна помощ от Брюксел, не можем да ги предоставим на БДЖ, за да си изплати дълговете към кредиторите. Процедурата по нотификацията е в напреднала фаза и вече имаме позитивни сигнали от Брюксел, че тя ще бъде одобрена. Второто нещо, което задължително трябва да се случи, е по най-бързия начин да бъде въведена тол-система в пътната инфраструктура, тъй като именно там е най-големият финансов дисбаланс“, допълва министърът.

По думите му инфраструктурните такси, които събират Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), пристанищата и летищата, са разходно ориентирани. Пътищата обаче чакат приходи от винетки, от които се получават около 200 млн. лв. на година. За да се поддържат, обаче, са необходими около 600 млн. лв. годишно. Ако се въведе тол-системата, при която всеки плаща според изоплзването на пътищата, нещата по думите му ще придобият съвсем друг вид.

Според него въвеждането на тол системата ще оскъпи основно транзитния превоз на товари с автомобилен транспорт. „Има официален доклад от Световната банка, в който е записано, че 50% от тежкотоварния трафик в България е транзитен, поради което, може би не веднага след въвеждането й, но от втората или третата година тол системата ще събира около 1 млрд. лева годишно“, изчислява той.

"Ако това стане, повече няма да има държавни субсидии за Агенция "Пътна инфраструктура", тъй като тя ще събира достатъчно пари, и ще се освободи финансов ресурс за подпомагане на железницата. Тогава всеки превозвач ще си прави добре сметката дали ще му е по-изгодно да превози товара по шосе или с влак, а това ще доведе и до устойчивост и за железницата", смята министърът.

"Гръцките официални власти демонстрират пълно безразличие към блокадата на границата от страна на гръцките фермери", коментира още министърът на транспорта.

Той обяснява, че в Гърция е в сила разпореждане на главения прокурор, според което от вчера е трябвало да започне изтеглянето на всички селскостопански машини, блокиращи границата, за да се възстановят условията за свободното придвижване на стоки и хора. В противен случай ще започне да действа член от местния наказателен кодекс. С окончателното изтегляне на машините на гръцките фермери и нашите превозвачи ще прекратят подготовката си за контраблокада, насрочена за понеделник", казва Московски.

По повод посещението на група китайски инвеститори в България той обяснява, че визитата на китайската делегация е в отговор на българското правителствено посещение в Китай за участие във формата 16 плюс 1, когато са обсъдени възможностите за китайски инвестиции в Централна и Източна Европа.

„Става дума за специален инвестиционен пакет от 10 млрд. долара, предназначен за страните от Централна и Източна Европа. Към момента около 3 млрд. долара вече са позиционирани за различни проекти в региона, като за България все още няма договорени средства. Целта на китайската делегация беше да проучи възможностите за инвестиции в българската транспортна инфраструктура“, заявява министърът.

По темата за пряка жп връзка между Пекин и София той обяснява: „Нещата се случват бавно. Аз от години следя темата, бил съм и секретар на ТРАСЕКА (б.а. - транспортният коридор Европа - Кавказ - Азия), който до голяма степен се припокрива със сегашната китайска инициатива“.