До 7 г. се очаква добив на злато от Брезник

В срок до 6-7 години може да се очаква добив на злато от находището "Мини камък" край Брезник. Най-новото златодобивно дружество в страната - „Трейс рисорсиз", което е част от групата на „Асарел - Медет" - Панагюрище, вече може да започне работа по проекта си. В края на януари компанията подписа концесионен договор за добив на златно-сребърни руди. 

До изваждането на първия грам злато има още доста стъпки, но документът е финалният етап от административните процедури. Сега компанията може да започне подготвителните работи и строителството на съоръженията и ако всичко върви по план, до 6-7 години да започне добив. Инвестицията се оценява на 120 млн. лв., съобщава „Капитал".

Прекият собственик на „Трейс рисорсиз" - „Асарел инвестмънт", има още шест находища, които проучва, но концесионираното е най-напред като процедура. Чрез инвестиционното си дружество панагюрското предприятие, което има годишни приходи от порядъка на 400-600 млн. лв., навлезе в златодобива през 2012 година.

Договорът е подписан с енергийното министерство, към което премина дирекция „Природни ресурси и концесии" след разделянето му с икономиката и туризма, и идва след решението на Министерския съвет от август 2015 г. за предоставяне на концесия на „Трейс рисорсиз".

Това е първият проект на най-голямото рудодобивно предприятие в страната - „Асарел - Медет", който ще е извън Панагюрище, уточниха от компанията. 

Сега започва първият етап от реалното изпълнение на проекта. Той включва подготвителни дейности като прединвестиционни и археологически проучвания, промяна на предназначението на земите и проектиране и се очаква да продължи минимум три години. В този период поетапно ще започне строителството на инфраструктурата, сградите, съоръженията и самата мина, което ще отнеме около три години. Добивът ще стартира не по-късно от 2023 г., т.е. до седем години от началото на концесията, казаха от „Трейс рисорсиз".

„Трейс рисорсиз" планира да изгради комплекс с подземна мина, обогатителна фабрика и допълнителни съоръжения на площ близо 2200 декара. Годишно ще се добиват 300 хил. тона руда, от която на място ще се получава концентрат, който след това ще се продава за преработка до метал, най-вероятно в България. 

За сравнение - най-голямата медно-златна мина в страната - на „Дънди прешъс металс" в Челопеч, годишно преработва около 2 млн. тона руда. Средният добив и преработка на медна руда в „Асарел - Медет" пък е 13,5 млн. тона годишно. Това означава, че годишната производителност от находище „Милин камък" ще съответства на по-малко от едноседмично производство на компанията майка.

Отпадъците от производството край Брезник ще се съхраняват в хвостохранилище, което ще бъде с площ от 220 дка. Аналогичното съоръжение „Люляковица" на „Асарел - Медет" край Панагюрище е около 3000 декара.

Самата експлоатация на рудника ще продължи между 11 и 23 години. След приключване на добива две години ще се прави рекултивация, а мониторингът ще продължи 10 години. В строителството на обекта ще бъдат заети около 540 души, а по време на експлоатацията му в него ще работят над 400 души.

Концесията за добив на златно-сребърни руди от находище „Милин камък" се предоставя за срок от 20 години. За правото да добива руди компанията ще заплаща концесионно възнаграждение на държавата, като половината от сумата ще се превежда на община Брезник съгласно Закона за подземните богатства. По време на общественото обсъждане на проекта преди три години от компанията казаха, че в бюджета на града ще отиват 1,5 млн. лв. годишно, което прави възнаграждение от около 3 млн. лв. общо. Размерът на концесионното плащане обаче не е фиксиран. Той се определя по специална наредба и методика и е обвързан с добитите количества и цените на металите на Лондонската борса за метали, така че към днешна дата сумата вероятно е по-ниска заради поевтиняването на металите последните години.

По оценки на компанията в Брезник ще влизат 5,3 млн. лв. на година под формата на заплати на работниците. На над 2,3 млн. лв. годишно пък се оценяват осигуровките и данъците върху доходите на заетите в комплекса, които ще получава държавата. Сумата не включва корпоративния данък.