Докога България може да е обърната и на изток, и на запад?

Първият мандат на България като председател на Съвета на ЕС от януари до юни 2018 г. не беше нито бедствието, прогнозирано от някои наблюдатели, нито PR-победата, на която София се надяваше. Това коментира Никола Тензе, главен редактор на френското списание Le Banquet, чрез текст в EUObserver.

Според него България трудно може да бъде обвинена за най-големия смут, разтърсващ Европа - продължаващия спор относно миграцията. Този спор е много по-свързан с Италия и твърдите политики, възложени за разрешаване по време на австрийското европредседателство.

Но макар българското председателство да избегна катастрофа, то не представляваше значителна крачка напред за ЕС, коментира Тензер. Първо беше въпросът за разширяването на Блока. Макар България да определи интеграцията на Западните Балкани като един от приоритетите на своето председателство, противопоставяне от страна на Франция и Холандия доведе до това преговорите с Македония и Албания да бъдат отложени за друга година.

Не е редно България да бъде държана отговорна, че не успя да изведе разширяването на ЕС към Западните Балкани на върха на геополитическия дневен ред на Блока – шестмесечната продължителност на ротационното председателство силно ограничава способността на държавите да популяризират определени теми. С Brexit и проблемите с миграцията в момента ЕС съвсем нормално е предпазлив да се разширява още.

Това, за което София може да бъде отговорна, е за своята непоследователна външна политика и трудно съобразяване с основните принципи на ЕС. Тензер отбелязва, че както е написал още в началото на българското председателство, страната ни си е създала навик да демонстрира достатъчен напредък, колкото да избягва санкции и да обвинява за своите трудности други проблематични страни членки на ЕС като Полша и Унгария.

България обаче е все още под специален надзор от Брюксел. Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), предназначен да спомогне за преодоляване на различията между България и останалите страни от ЕС, остава в сила 11 години след присъединяването на България към Блока.

Корупция и банкови разпадания

И има добра причина МСП да остава в сила.

България технически изпълнява официалните критерии за присъединяване към Еврозоната и Банковия съюз заради ниската си инфлация и балансирани публични финанси. Но крехкият български банков сектор (през 2014 г. фалира четвъртата по големина банка в страната), липсата на прозрачност и ширещата се корупция правят интеграцията на България в Еврозоната неприемливо висок риск.

Икономиката на България продължава да е изпълнена с проблема. Въпреки десетилетие на насърчаване на растежа, вследствие на което българският БВП нарасна с 3.4% през 2016 г. и с 3.6% през 2017 г., Световната банка отбеляза: „Производителността трябва да расте с поне 4% на годишна база през следващите 25 години, за да настигне България средното равнище на доходите в ЕС“.

Тензер припомня, че страната ни е най-бедната в ЕС по отношение на БВП на глава от населението, но също така е и най-корумпираната. Българската съдебна система е далеч от независимостта и ефективността, за да може да преследва корумпирани държавни представители. Корупцията е дълбоко залегнала в българското общество: повече от един на всеки петима български възрастни е казал, че е участвал в корупционна практика. Тази ширеща се корупция и проваляща се съдебна система възпрепятстват растежа на страната и отблъскват чуждестранните инвеститори.

Въпреки широко признатите проблеми все още е късмет, както за България, така и за останалата част от ЕС, че страната е все още член на Блока. Ако не се беше присъединила към ЕС, почти със сигурност държавата нямаше да постигне напредъка, който направи през последното десетилетие и щеше да представлява по-голяма заплаха за сигурността на ЕС.

София обаче може да проиграе добрите си отношения със западните демокрации, опитвайки се да играе и с двете страни – България се стреми към по-близка интеграция в Европа, сближавайки се в същото време с Русия и Китай. Страната твърди, че работи за постигане на целите на ЕС, същевременно поставяйки собствените си интереси на първо място.

Енергийният сектор на България представлява добър пример за двойната игра на София. Българските власти поеха ангажимент да либерализират енергийната индустрия и да спазват целите на ЕС в областта на чистата енергетика, но продължават да субсидират много захранвани с въглища електроцентрали, които са основната пречка да се постигнат критериите, заложени от Брюксел.

България опитва да развие силно спорни енергийни проекти с Русия и Китай и се стреми към помощта на Москва за рестартиране на проекта за АЕЦ „Белене“. Така София заплашва европейската енергийна сигурност точно в момента, когато другите страни членки се отърсват от руското влияние.

Наскорошните български опити да се оспорят споразуменията за изкупуване на електроенергия от западните компании AES и ContourGlobal, чиито централи произвеждат 20% от българския ток за частица от сумата, която е необходима за АЕЦ „Белене“, са друг обезпокоителен знак, че София  все повече клони към Москва и Пекин.

Чуждестранните инвеститори се аргументираха с този враждебен бизнес климат, когато решиха да се оттеглят от българския енергиен пазар, като най-пресният пример е чешката компания CEZ. Липсата на прозрачен енергиен регулатор в България, подобен на тези, които има в други страни членки на ЕС, хвърля още сянка на способността на страната да поддържа свободен и справедлив енергиен пазар.

И медийният пазар е мътен

Енергийният сектор не е единственият, засегнат от проблемите с корупцията. Българският парламент наскоро обсъди законопроект, написан от спорния медиен магнат и политик Делян Пеевски, да се направи собствеността на медиите по-прозрачна. Законопроектът обаче не предвижда да се предоставя информация за заеми, приходи от реклама и непреки средства от ЕС, въпреки факта, че тези типове финансиране са основния източник на корупция и влияние в медийния сектор.

Този непрозрачен медиен пейзаж е една от причините защо, за разлика от Румъния, Полша и Унгария, българските граждани рядко да излизат на протести заради слабата съдебна система, постоянната корупция или всеобхватното влияне на чужди сили върху българската вътрешна политика.

България определено е единствената страна в ЕС, алчността на чиито политици позволява на чуждестранни сили да се възползват от стратегически сектори, какъвто е енергетиката. Но пък останалите страни в Европа имат по-строги проверки и баланс на влиянието в тях, отколкото България. Премиерът Бойко Борисов се представя като кандидата, най-малко опетнен от нарастващото руско влияне върху българската политика, и внимателно избягваше да се отчужди от останалите 27 страни членки.

В същото време обаче той направи множество отстъпки спрямо Москва. Борисов лично се извини на руския президент Владимир Путин и пое отговорността за провала на проекта за газопровода „Южен поток“, помага на Москва да планира алтернативи и се сблъска с европейските си съюзници, отказвайки да оттегли дипломати от Москва след нападението с невропаралитичен агент срещу бившия руски шпионин Сергей Скрипал в Солсбъри, Англия.

Остава един въпрос – докога ЕС ще позволява на България да върви по това въже?