Древният манастир, почиващ на ръба на скала

Ако древните му стени можеха да говорят, манастирът Сюмела в Източна Турция сигурно би имал немалко истории за разказване, пише CNN.

От откриването му през IV в. сл. Хр. от някои от най-раннопристигналите по Черноморието християни, храмът е станал свидетел на еволюцията на Римската империя през византийската епоха, възхода на османците, борбата за турска независимост след Първата световна война, десетилетия на вандализъм и пренебрежение, и на почти чудотворно възкресение в съвремието.

По-пленяващо от историята на Сюмела е локацията, която изглежда почти генерирана от изкуствен интелект или компютърни графики - параклиси, дворове, библиотека, жилищни помещения, камбанария, акведукт и заграден свещен каменен извор, кацнали на скалист ръб на почти 300 метра над речна долина в Понтийските Алпи.

Всеки ден хиляди посетители - някои от тях религиозни поклонници, но повечето привлечени от великолепието на раннохристиянските стенописи и архитектурата, която сякаш се противопоставя на гравитацията - си проправят път по калдъръмена пътека към манастира.

Днес държавен музей, а не толкова активна религиозна общност, манастирът е претърпял години на щателна реставрация, за да се превърне в безопасно място за туризъм и да смекчи щетите, нанесени от пожари, търсачи на съкровища, вандали и неконтролируеми посетители.

„Винаги сме имали проблем с падащите камъни“, казва Левент Алниак, управител на музеи и исторически обекти за провинция Трабзон, цитиран от медията. "За да предотвратим повреда на конструкциите или нараняване на посетителите, накарахме индустриални планински катерачи да обезопасят скалата", обяснява управителят на музеи за провинцията. Висящи във въздуха, алпинистите използвали стоманени кабели и огромни метални колове, за да закрепят стоманена мрежа и бариери към извисяващата се скала над манастира.

Най-скорошната реставрация открила неочаквани съкровища като таен тунел, водещ до неоткрит преди това параклис, който може да е бил използван като наблюдателен пункт за защита на манастира. Вътре в малката църква археолозите открили фрески, изобразяващи Рая и Ада, Живота и Смъртта.

Да вдъхнеш живот на стенописите

Обновяването на изящните стенописи на манастира продължава и днес. Това е многогодишен проект, който включва щателна, трудоемка работа от експерти по реставрация на изкуството. През летния сезон, когато е достатъчно сухо, за да се заемат с деликатната задача, посетителите могат да видят отблизо реставраторите, които премахват графити и други щети, нанесени след като манастирът е бил необитаем и незащитен между 20-те и 60-те години на миналия век.

„В продължение на много години тук нямаше достатъчен контрол и имаше много вандализъм“, казва реставраторът Сенол Акташ, докато си почива от работата по фреска от XVIII в. на Дева Мария, разговаряща с ангел на фасадата на Сюмела. „Хората са написали имената си и други неща върху фреските, които се опитваме да премахнем, като рисуваме върху графитите със стил и цветове, подобни на това, което са използвали оригиналните художници".

Колкото и впечатляващи да са външните стенописи, те бледнеят в сравнение с още по-старите изображения вътре. Зад фасадата си църквата изчезва в голяма пещера, пълна с изображения, създадени през XIII в. Големи портрети на Исус и Дева Мария гледат надолу от тавана, докато стените са запазени за ангели, апостоли и светци, включително доста графично изображение на Свети Игнатий, разкъсан от лъвове на римска арена.

Нарисуваните очи са издълбани на много от долните стенописи - тези, които са лесно достъпни за човешки ръце. Някои твърдят, че изображенията са умишлено обезобразени от мюсюлмани.

Но Йознур Доксьоз, който напътства посетителите на Сюмела от 80-те години на миналия век, когато за първи път бил отворен за обществеността, казва, че има друго възможно обяснение. „Дева Мария е свята личност и за мюсюлманския народ. Така че хората, живели тук, дошли и задраскали лицата, най-вече очите, сварили парчетата боя и я изпили, мислейки, че тя ще ги благослови. Не знаем дали тази история е вярна, или не, но това казват хората“.

Легендарните и исторически корени на Сюмела

Никой не знае със сигурност дали историята за произхода на манастира е вярна, или просто мит.

Според легендата, началото на Сюмела е поставено през 386 г. сл. Хр. и е откритие на гръцките монаси Варнава и Софроний. Те били привлечени към този отцепен район от видение, в което Дева Мария им разказала за икона, нарисувана от Апостол Лука и скрита някъде в Понтийските Алпи. В крайна сметка монасите открили свещената реликва - тъмен портрет на Дева Мария и бебето Исус, който те кръщават Панагия Сюмела - в пещерата, която по-късно ще приюти скалната църква.

Пещерата се запазва като място за поклонение в продължение на стотици години. Едва през XIII в. манастирът, какъвто го познаваме днес, е основан от православни монаси. Той продължава да процъфтява под османците, които поемат контрола над района през 1461 г.

Въпреки че са мюсюлмани, османците дават на поданиците си изненадваща степен на религиозна свобода - стига да са лоялни към императора.

„Понякога те превръщали църкви в джамии, като Света София в Истанбул“, обяснява Алниак от провинция Трабзон. „Но през повечето време те оставяли християните да изповядват религията си. Султаните смятали Сюмела за свещено място и помагали на манастира, като правели дарения и давали повече земя“, добавя експертът.

Сюмела бил популярен сред християнските и мюсюлманските поклонници, като бил и действащ гръцки православен манастир до началото на XX в. След разпадането на Османската империя след Първата световна война, етническите турци и гърци в империята водят гражданска война, която завършва през 1923 г. с огромен обмен на население между азиатската и европейската част на бившата империя.

Много от гърците, живеещи в Понтийските Алпи и близкото черноморско крайбрежие, избрали да се преместят в Гърция, включително монасите от манастира Сюмела. Опасявайки се, че ще бъдат ограбени по време на пътуването си до Гърция, монасите заровили съкровищата на манастира на тайни места в долината Алтъндере, надявайки се да си ги вземат обратно в някакъв момент в бъдещето.

Изоставеният манастир се превръща в магнит за иманярите, които търсели тези скъпоценни предмети. В крайна сметка, Панагия Сюмела е възстановена от монасите и сега се помещава в манастира Неа Сюмела в Северна Гърция. Някои реликви обаче са били изнесени нелегално от Турция и сега се намират в музеи или частни колекции по целия свят.

През 70-те години на миналия век Министерството на културата и туризма на Турция направи първите си опити да запази и обнови Сюмела като национално богатство. През следващите десетилетия достъпът бе подобрен, за да се улеснят посещенията на туристи и поклонници. Преломният момент във възкресението на манастира като дестинация настъпва на 15 август 2010 г., на празника Успение Богородично, когато архиепископът на Константинопол провежда първото православно богослужение в Сюмела от 88 години насам.

Ако решите да посетите Сюмела днес

Манастирът Сюмела се намира в националния парк „Долина Алтъндере“ на около час път с кола южно от Трабзон, курортен град на източното черноморско крайбрежие на Турция.

Посетителите могат да шофират сами или да се присъединят към обиколки с ван и микробус с екскурзовод до манастира, предлагани от туристическите агенции в Трабзон. От паркинга автобусите отвеждат посетителите до дъното на стръмна пътека и до стъпала, водещи до входа на манастира.

Входът за обекта е 20 евро, или 60 турски лири. Посетителите трябва да носят здрави обувки и да се обличат според времето, като предвидят възможността за дъжд през по-топлите месеци и сняг през зимата.

Манастирът е отворен в диапазона 08:00-19:00 часа между юни и септември, и в диапазона 08:00-17:00 ч. между октомври и май.