ЕК съди България заради прекалено мръсния въздух

Въздухът ни е мръсен

Основната причина за стартиране на наказателната процедура е, че България не се е съобразила с предишно решение на съда от 5 април 2017 г. В него бе констатирано, че в страната ни систематично и постоянно не са били спазвани пределно допустимите стойности за прахови частици (ПЧ10) и не са били предприети подходящи мерки, с които да се гарантира, че периодът на превишаванията е възможно най-кратък.

Осъдителното решение на Европейския съд тогава обаче само потвърди нарушенията, но сега може да има и финансови санкции, тъй като искът се предявява във връзка с неспазване на предишно решение на Съда. В съобщение на ЕК се казва, че глоби могат да бъдат наложени за времето, изминало след първото решение, така и за времето от второто решение до осигуряването на цялостното му изпълнение.

За да го изпълни, правителството трябваше да приеме и приложи редица мерки. Представените данни, които обхващат периода 2015-2019 г., потвърждават, че установеното от Съда систематично и постоянно неспазване продължава. Повече от три години след решението България все още не е осигурила спазването на определените в директивата пределно допустими стойности във всички свои зони за следене на качеството на въздуха и агломерации.

Какво казва ЕК

Според Европейската комисия постигнатите към момента резултати са незадоволителни, тъй като България все още не е започнала реално да прилага мерки по места, чрез които да се осигури спазването на пределно допустимите стойности. Страната докладва, че повечето мерки се намират в подготвителна фаза или предстои да влязат в действие чак през 2024 г.

В България се наблюдават някои от най-сериозните превишавания в ЕС както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности за ПЧ10, с произтичащите от това рискове за здравето на населението. Особено големи са превишаванията при дневните допустими стойности — те са отбелязани в 90 дни от годината, т.е. над 2.5 пъти повече от разрешеното съгласно директивата.

Отново на съд

Това е поредният път, в който ЕС осъжда страната ни заради това, че не успява да предпази гражданите си от мръсния въздух. През 2019 г. Комисията също заведе иск по тази причина, но тогава ставаше дума за системно превишаване на пределните норми на серен диоксид от 2007 г. насам.

Само преди дни Европейската комисия съобщи, че е открила наказателни процедури срещу някои държави от ЕС, включително България заради мръсния въздух.

В съобщението тогава беше цитиран доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), който показва, че през 2018 г. шест държави членки са превишили пределно допустимата стойност на Европейския съюз за фините прахови частици (ФПЧ2,5): България, Хърватия, Чехия, Италия, Полша и Румъния.

В доклада на ЕАОС се отбелязва, че продължава да съществува разминаване между правните ограничения на ЕС за качеството на въздуха и насоките на СЗО — въпрос, който Европейската комисия се стреми да разреши чрез преразглеждане на стандартите на ЕС в рамките на плана за действие за нулево замърсяване.

Голям проблем

Замърсяването на въздуха все още е най-сериозният екологичен и здравен проблем в ЕС. По приблизителни оценки на Европейската агенция за околна среда то предизвиква всяка година преждевременната смърт на около 400 000 души в ЕС. Замърсеният въздух е причина за сериозни заболявания като астма, сърдечносъдови проблеми и рак на белите дробове. Праховите частици (ПЧ10) представляват смес от твърди и течни частици, суспендирани във въздуха. Техен основен източник са емисиите както от промишлеността, транспорта и домашното отопление, така и от селското стопанство.

В съответствие с принципа на субсидиарност законодателството на ЕС относно качеството на атмосферния въздух предоставя на държавите членки избор на инструменти за спазване на дефинираните в него пределно допустими стойности. Въпреки че държавите от ЕС имат задължението да гарантират на населението добро качество на въздуха, замърсяването на въздуха продължава да е проблем на много места, като положението е особено сериозно в градските райони.