ЕК: Все още има мнoго структурни проблеми в икономиката на България
Комисията отчита определен напредък при бюджета, пазара на труда и събираемостта на данъците
~ 2 мин.
Георги Желязков
България е постигнала подобрение при управлението на бюджета, събираемостта на данъците и надзора върху финансовия сектор, но все още има значителни рискове за икономиката. Това става ясно от доклада на Европейската комисия за напредъка на страната ни по специфичните препоръки, отправени към България през миналата година, в рамките на Европейския семестър 2017 г. Експертите препоръчват на правителството да ускори реформите, за да се преодолеят множеството макроикономически дисбаланси, които се наблюдават в момента.
Комисията отправя критика към управляващите, че не са представили в срок Националната програма за реформи и Конвергентната програма за 2017 г. Забавянето може да се обпсни със смяната на властта, която се случи точно в периода, в който трябваше да бъдат изготвени двата документа.
ЕК хвали бюджетната политика на правителството. Там се изтъква, че страната ни преизпълнява целите за свиване на бюджетния дефицит. Комисията препоръча стъпката да бъде с 0.5% от брутния вътрешен продукт (БВП) годишно, а България през 2016 г. доши отчете излишък. Прогнозите на комисията са, че бюджетният дефицит през тази година ще бъде 0.4% от БВП, а през следващата година – 0.3%. Комисията очаква, че страната ни ще се вмести в критериите, заложени в Европейския пакт за финансова стабилност.
Отчита се и напредък при събираемостта на данъчните приходи. Въпреки това обаче ЕК смята, че резултатите не са достатъчно задоволителни. Сивата икономика остава на прекалено високо ниво, а административната тежест задушава бизнеса. Не са достатъчни и резултатите, свързани с опитите на приходните агенции да накарат хората доброволно да плащат данъците си.
Голям проблем и значителен риск пред икономиката се явява междуфирмената задлъжнялост. Значителните размери на задълженията тежат върху балансите на компаниите, което пък се отразява негативно върху кредитирането и инвестициите като цяло. Препоръката на ЕК е най-после да се предприемат действия, свързани с промени в законодателството, регламентиращо процедурата по несъстоятелност. В момента законодателството позволява фалит със задна дата, което е честа практика и води до невъзможност на доставчици да си съберат вземанията от недобросъвестни контрагенти.
Освен промяна в законодателството, свързано с несъстоятелността, ЕК препоръчва на регулаторите да изготвят надзорни насоки към банките с високи нива на необслужвани заеми. Това според експертите ще направи данните за качеството на активите по-прозрачни и ще помогне да се развие вторичният пазар за необслужвани заеми.
Изтъкнати са и слабости при пазара на труда. Числата показват, че той се подобрява – заетостта расте, а безработицата намалява. Има обаче структурни проблеми – икономически активното население намалява, делът на младежката (до 29 години) и дългосрочната (над 1 година) безработици са високи.
Комисията отправя критика към управляващите, че не са представили в срок Националната програма за реформи и Конвергентната програма за 2017 г. Забавянето може да се обпсни със смяната на властта, която се случи точно в периода, в който трябваше да бъдат изготвени двата документа.
ЕК хвали бюджетната политика на правителството. Там се изтъква, че страната ни преизпълнява целите за свиване на бюджетния дефицит. Комисията препоръча стъпката да бъде с 0.5% от брутния вътрешен продукт (БВП) годишно, а България през 2016 г. доши отчете излишък. Прогнозите на комисията са, че бюджетният дефицит през тази година ще бъде 0.4% от БВП, а през следващата година – 0.3%. Комисията очаква, че страната ни ще се вмести в критериите, заложени в Европейския пакт за финансова стабилност.
Отчита се и напредък при събираемостта на данъчните приходи. Въпреки това обаче ЕК смята, че резултатите не са достатъчно задоволителни. Сивата икономика остава на прекалено високо ниво, а административната тежест задушава бизнеса. Не са достатъчни и резултатите, свързани с опитите на приходните агенции да накарат хората доброволно да плащат данъците си.
Голям проблем и значителен риск пред икономиката се явява междуфирмената задлъжнялост. Значителните размери на задълженията тежат върху балансите на компаниите, което пък се отразява негативно върху кредитирането и инвестициите като цяло. Препоръката на ЕК е най-после да се предприемат действия, свързани с промени в законодателството, регламентиращо процедурата по несъстоятелност. В момента законодателството позволява фалит със задна дата, което е честа практика и води до невъзможност на доставчици да си съберат вземанията от недобросъвестни контрагенти.
Освен промяна в законодателството, свързано с несъстоятелността, ЕК препоръчва на регулаторите да изготвят надзорни насоки към банките с високи нива на необслужвани заеми. Това според експертите ще направи данните за качеството на активите по-прозрачни и ще помогне да се развие вторичният пазар за необслужвани заеми.
Изтъкнати са и слабости при пазара на труда. Числата показват, че той се подобрява – заетостта расте, а безработицата намалява. Има обаче структурни проблеми – икономически активното население намалява, делът на младежката (до 29 години) и дългосрочната (над 1 година) безработици са високи.
