Етническата структура, образователната среда и качеството на образование влияят на отпадането от училище
Сред основните мерки, които предприе тази година Министерство на образованието и науката в посока реформиране и подобряване на училищното образование бяха опитите за ограничаване на отпадането от училище. За целта бяха организирани екипи от педагози и социални работници, които посещаваха по домовете деца от семейства в риск и издирваха тези, които не посещават училище. Независимо от оповестения провал на кампанията, фокусирането на политиките в образованието върху този проблем е добре дошло, тъй като прегледът на развитието му сочи, че няма изгледи да се разреши от само себе си, а на много места се задълбочава.
Първата стъпка към решаването на всеки проблем е разбирането на причините, които го причиняват, за да може да се третира самото заболяване, а не симптомите. Данните на НСИ за отпадането от училище дават полезна отправна точка за анализ. Според тях периодът с най-голям риск от отпадане е прогимназиалният, между пети и осми клас, а водещите причини са заминаване в чужбина, семейни причини и нежелание, като последният фактор става все по-важен в по-късните етапни на образованието. Тези данни обаче са крайно недостатъчни за установяването на по-трайните социални и икономически фактори зад отпадането от училище/. По тази причина в настоящата статия ще се опитаме да ограничим най-важните от тях.
Теоретиците на образователната политика са разглеждали доста подробно рисковите фактори за отпадане от училище в рамките на различни системи. Литъл-Бърнс, проучвайки няколко училищни района в САЩ (2011) откроява бедността, семейната среда, мобилността между различни училищата, оценките на учениците и етническата принадлежност на учениците като ключови фактори. Проучване на ETS на американски училища от 2012 г. добавя към вече откроените фактори и пола на учениците и отношението към учебния процес на учениците и учителите. В рамките на сходно изследване в Бразилия Соарес и колеги (2015) добавят и качеството на образованието в училище, трудността на уроците и възрастта на учениците.
Повечето изследвания се основават на данни на индивидуално ниво. Липсата на такива за България обаче ограничава проучването на факторите зад отпадането от училище до агрегирани данни. Най-ниското ниво, на което е достъпна информация за отпадането от училище, са общините, и по тази причина те са и обект на настоящия анализ.
Таблицата по-долу включва резултатите от статистически анализ на няколко от основните фактори за отпадане от училище, към които насочва литературата по въпроса. В случая, икономическите фактори са представени от средната брутна заплата в общината и коефициентът на безработица, произходът – от процента жители от етническите малцинства в общината, качеството на образование – от средните оценки по български език и литература на външното оценяване след седми клас, образователната структура – от дела на хората с начално образование. Зависимата променлива е броят на отпадналите ученици между първи и осми клас на училищното образование, а източникът на данните – НСИ.
Анализът на данните на общинско ниво откроява еднозначно най-важните фактори за отпадането от училище. Статистически значим ефект имат три от избраните фактори – средната оценка в училищата в общината, делът на ниско образованото население и делът на ромското население. Предвид, че и трите променливи са преобразувани на скала от 0 до 100, ефектите им са пряко сравними – най-голямо е влиянието на образователната структура на населението, следвано от етническата структура и постиженията на училищата в общината. Делът на турското население, средната заплата и безработицата нямат статистически значим ефект.
Всички ефекти са в очакваната посока. Общините с училища, които постигат по-добри резултати на външното оценяване, имат по-нисък коефициент на отпадане от образование, а тези с по-голям дял на населението с основно или по-ниско образование, както и тези с по-голям дял на ромското население – по-висок дял на отпадналите. Сравнението на влиянието на различните фактори до голяма степен потвърждават заключенията на предишни изследвания (PISA, например), според които основните причини за слабото представяне на учениците са извън училище, в семейната и социална среда.
По тази причина политиките, насочени към намаляването на отпадането от училище, не могат да бъдат ограничени само до учениците и само до училищата. Обратно, изглежда, че ключовите политики в тази насока са тези, които целят ефективна интеграция на ромското население и повишаването на уменията на децата от ромски семейства да се справят с учебния материал, включително и чрез ранно изучаване на български език.
На този етап, тези политики оставят в най-добрия случай със смесени чувства. На много места новият план за справяне с неграмотността се нуждае от поправки и подобрения, плановете за интеграция на ромите до момента не постигат видими резултати, а мерките за реформиране на образователната система по-скоро приличат на имитиране на дейност, отколкото на воля за промяна.
Източник: Институт за пазарна икономика