ЕЦБ поставя финансовата система на еврозоната на карта

Европейският съюз изгради старателно правилата си за банковата система през десетилетието след финансовата криза, но сега реши да облекчи регулациите, за да се опита да вземе контрол над въздействието на здравната криза. За съжаление този ход може да създаде големи проблеми, ако икономическата активност не се възстанови, пише Bloomberg в свой анализ.

Причината за това е, че ограниченията намаляват точно когато Европейската централна банка (ЕЦБ) е напът да внесе огромно количество ликвидност в еврозоната. Това ще провокира заемодателите да взимат повече държавен дълг. В крайна сметка те ще получават евтино капитал и ще искат да си осигурят печалба, купувайки облигации от инвестиционен клас, които дават примамлива възвръщаемост, особено като се имат предвид лихвите на финансовата институция

Ако банките прихващат повече дългове от своите национални правителства и ако стойността на държавните облигации потъне, заемодателят и суверенът ще потънат заедно. Имаме опит с тази заплаха от началото на последното десетилетие – през 2012 г. рисковата политика разпали финансовата криза в еврозоната.

Отговор на Европа срещу пандемията беше възхитителен и има смисъл да се разхлабят банковите правила, за да се гарантира, че икономическото възстановяване ще настъпи отново. Но рискът е твърде голям, за да бъде пренебрегван. Това е смел ход, тъй като ЕЦБ напомпва банковия сектор с толкова ликвидност, колкото и както той иска да харчи. Важно е да се отбележи, че през последните три месеца беше отчетен рекорден скок от 200 млрд. евро в притежанията на банките в ЕС на държавен дълг в евро, по данни на Jefferies International Ltd. Облекченията на регулациите ще дадат тласък на тази тенденция.

Италианските банки вървят към рекордни размери държавен дълг

Основното събитие тази седмица ще бъде нов кръг от невероятно изгодни заеми от ЕЦБ за банките. Тези средства са част от Целенасочени дългосрочни операции по рефинансиране (TLTROs) и лихвите им са минус 100 базисни пункта (-1%). Централната банка е решила буквално да плаща на банките да вземат ликвидност от нея. Фредерик Дукроет, стратег в Pictet Wealth Management, очаква заемодателите да се сдобият с 1.2 трлн. евро, като е неизбежно една част от тях да не се превърнат в държавен дълг.

В този случай банките ще се възползват от схемата TLTRO заради нейните отрицателни лихвени проценти, а след това ще инвестират в държавни облигации и инвестиционен клас корпоративен дълг, които осигуряват доста добра възвръщаемост. Този подход може да окаже подкрепа на отслабналата доходност на банките, но на каква цена?

Едно е ЕЦБ да притежава до 450 млрд. евро италиански държавни облигации и съвсем друго - търговските кредитори да разчитат на късмета Рим да си изиграе добре картите. Италианската Intesa Sanpaolo SpA вече е вторият по големина кредитор в страната с около 100 млрд. евро от националния дълг. Даването на още заеми на италианската банкова система, която притежава най-висок дял от облигациите на собствената си страна, спрямо която и да е друга държава от еврозоната, може да се окаже, че не е добра идея.

В момента тласъкът за вкарване на повече пари във финансовата система и насърчаване на държавните заеми е напълно разбираем. Въпреки това допълнителната ликвидност за държавни облигации е рискова политика, която оголва ахилесовата пета на еврозоната. Всичко това може да е необходимо за активизиране на европейската икономика, но никой не иска да видим повторение на 2012 година.