Германия, а не Гърция трябва да напусне еврозоната

Поредният кръг от спорове между Гърция и европейските й кредитори отново доказа, че страни с толкова различни икономики никога не е трябвало да влизат в единен валутен съюз. Това е позицията, изразена пред Bloomberg от бившия зам.-директор на Международния валутен фонд (МВФ) Ашока Моди. Според него би било по-добре за всички, ако Германия, а не Гърция стане първата държава, напуснала еврозоната.

След месеци на изтощителни преговори, взаимни обвинения и обрати, е трудно да има победител. Сделката, която Гърция сключи с кредиторите си (в случай че остане в сила), преследва същата икономическа стратегия, която неколкократно се провали в страната. Гърция ще получат още от мерките за „затягане на коланите“, срещу които гласува на референдума на 5 юли. Кредиторите вероятно ще получат още по-малка част от парите си, отколкото при пакет с по-малка строгост и незабавно облекчаване на дълга.

Въпреки това, водещият кредитор Германия направи услуга на Европа. Като предложи гръцкото излизане от еврозоната, Берлин унищожи едно политическо табу. В продължение на десетилетия, политиците приемаха общата валута като символ на европейското единство – въпреки икономическите недостатъци, посочени още през 1971 г. от професор Никълъс Калдор от Кеймбридж.

Това се промени на 11 юли, когато европейските финансови министри се съгласиха, че може да е както по-разумно, така и по-практично, ако една от държавите членки напусне. „Ако не бъде постигнато споразумение, на Гърция трябва да бъдат предложени бързи преговори за временно излизане“, казаха те.

Кой трябва да си иде

Сега, когато идеята за напускане вече е факт, си струва да помислим отвъд настоящата политическа реалност и да обмислим кой трябва да си иде. Ако го направи Гърция, а през следващите години Португалия и Италия, новите валути на тези страни ще имат особено ниска стойност. Това ще ги постави в ситуация, в която няма да могат да покриват дълговете си в евро и ще предизвика серия от дефолти. Въпреки че обезценяването на валутата в крайна сметка ще ги направи по-конкурентоспособни, икономическата болка ще бъде продължителна и неизбежно ще се простира отвъд границите им.

Ако обаче Германия напусне еврозоната, както предлагат влиятелни хора като основателя на хедж фонда Citadel Кенет Грифит, икономиста от Чикагския университет Анил Кашяп и инвестиционния гуру Джордж Сорос, наистина губещи няма да има.

Връщането на Германия към марката би довело до моментален спад в цената на еврото, което ще даде така нужния тласък в конкурентоспособността на европейската периферия. Италия и Портигалия имат почти същия БВП днес, както при въвеждането на еврото, а гръцката икономика е близо до спад под стартовата си точка. По-слабото евро ще им даде шанс да навлязат в бърз растеж. Ако силни икономики като Холандия, Белгия, Австрия и Финландия последват примера на Германия, еврото ще се обезцени още повече.

Сътресенията от германското излизане ще са малки. Причината за това е, че германската марка ще може да купи много повече стоки и услуги в Европа (и в останалата част на света – б.а.), отколкото днешното евро, а германците моментално ще станат по-богати. Активите на Германия в чужбина ще струват по-малко от гледна точка на по-скъпите германски марки, но дълговете на страната ще са много по-лесни за изплащане.

Желан резултат

Някои германци се притесняват, че възходът на германската марка ще направи износните им стоки по-малко конкурентни в чужбина. В интерес на истината това е желан резултат за света и в крайна сметка и за Германия. В продължение на години Германия търгува с голям излишък, което значи, че продава много повече, отколкото купува.

От началото на кризата разликата само расте и достигна нов рекорд от €215.3 млрд. през 2014 г. Толкова ниско германско търсене отслабва икономическия растеж в световен мащаб, а това е причината американската хазна и МВФ отдавна да предлагат страната да купува повече. Дори Европейската комисия определи текущия дисбаланс по сметките на Германия като „прекомерен“.

Германците знаят как да живеят с по-силен валутен курс. Преди въвеждането на еврото, цената на германската марка непрестанно растеше. Германските компании се адаптираха към това като произвеждаха висококачествени продукти. Ако те отново въведат националната си валута, това ще им даде нов стимул да подобрят изоставането на производителността на услугите, които те произвеждат за себе си.

Може би най-голямата печалба ще бъде политическата. Германия се наслаждава на това да бъде хегемон в Европа, но ролята на насилник и морален съдник прави лоша услуга на региона. Вместо да създават „по-близък съюз“ в Европа, германците застрашават неговите деликатни връзки. За да останат близки, европейските държави трябва да разхлабят веригите, които ги държат толкова тясно прикрепени една към друга.