Голямото въздържание

В Полша се стигна до това политическата фигура на министъра на правосъдието да бъде и главен прокурор, който в това си качество е започнал наказателно преследване срещу съдии, чиито решения не одобрява. С това си поведение той директно влияе върху решенията на всички съдии, един вид им диктува как да си решават делата. Политиците промениха законовото устройство на тамошния съдебен съвет по начин, който им даде пълен контрол над него (звучи познато, нали?).Предвид това, Европейската комисия започна наказателна процедура срещу Полша. С особено внимание към нарушаването на европейските стандарти за независимостта на съдебната власт се отнесе и Европейската мрежа на съдебните съвети. От известно време тя бе поставила под наблюдение полския съдебен съвет. Експерти от съдебните съвети на държавите членки на ЕС направиха проверка и стигнаха до заключителен доклад, в който се посочва, че Полша не покрива стандарта за независимост на съдебния съвет от политическата власт. А така на практика и цялото правосъдие се поставя под контрол на политиците.

Българският ВСС имаше три възможности – да подкрепи изключването на Полша, да гласува против и да се въздържи. И нито един от тези избори не би бил особено срамен, ако почиваше на някаква обосновка. Срамен бе начинът, по който се стигна до решението ВСС да гласува „въздържал се”.

За да реши как да постъпи, българският съдебен съвет поиска становище от външното министерство и от Министерството на правосъдието, тоест от изпълнителната власт. Така де факто реши да се подчини на волята на изпълнителната власт с мотива „отделните държави членки на Европейския съюз следват позиция, обусловена изцяло от националните им интереси”. Любопитно как за страни като Холандия, Белгия, Италия, Германия и останалата с единия крак на Балканите Хърватия изключването на Полша не се оказа пречка за националния интерес.

Но наистина ли националният интерес на българската държава е водещ в това решение? По-скоро не; водещ е страхът, че България явно покрива критериите, по които може също да бъде приобщена към групата и на Полша, и на Унгария:

• тук Висшият съдебен съвет също е доминиран от избрани от изпълнителната власт лица,

• тук също атаките по вътрешното убеждение на съдиите са ежедневна практика – както чрез политически коментари, така и чрез покорните на властта кафяви медии,

• тук също като в Полша на ръководни постове се поставят посочени от силните на деня политици при откровени съмнения за корупция (така се сдобихме с главен прокурор и председател на Върховния административен съд),

• тук също угодните по партийна линия съдии и прокурори  извървяват по заобиколен маршрут пътя на кариерния си ръст.

Становището на Министерство на правосъдието, цитирано в протокола от заседание на ВСС, е върховно достижение и доказателство за цялостния порядък в министерството и заслужава отделно внимание.

Лесното и все пак достойно решение бе българският ВСС да прочете и съобрази становището на Изпълнителния съветна Европейската мрежа на съдебните съвети, където на база на пространна проверка се стига до извода, че полският съдебен съвет не покрива и минималните стандарти. А в този случай единственият изход е прекратяване на членството на която и да е държава.

Членовете на ВСС от парламентарната квота с поведението си се явяват политически продължения на излъчилите ги политически началници само преди година.И като че ли това решение в навечерие на първата годишнина от встъпването им в длъжност доказва какво е реалното разделение на силите – заемащите независими позиции са критично малцинство. Малцинство, което на всичкото отгоре е под постоянен обстрел на приближените до успелия млад българин медии, обслужващи и парламентарното мнозинство, и проекцията му в мнозинството във ВСС.