Горанов очаква повишение на дълговия рейтинг на България
Финансовият министър обясни и кои са основните разходни приоритети на проектобюджета
~ 3 мин.
Ако всичко върви добре, би следвало и бихме могли да очакваме подобряване и на кредитния рейтинг на България. Това каза финансовият министър Владислав Горанов по време на провеждащия се в момента Национален съвет за тристранно сътрудничество, на който се гледа Законопроекта за държавния бюджет за 2019 г.
Припомняме, че в началото на юни S&P подобри перспективата за дълговия рейтинг на България от „стабилна“ на „положителна“. Новата оценка означава, че при следващото преразглеждане дългосрочният рейтинг на България може да бъде вдигнат. Тогава обаче другата голяма агенция - Fitch, запази перспективата на "стабилна".
За последно рейтингът на страната ни беше повишен в началото на декември 2017 г. Тогава S&P вдигна оценката си от 'BB+' на 'BBB-'. Fitch повиши своята от 'BBB-' на 'BBB'. И двете агенции тогава изтъкнаха като причина добрата макроикономическа перспектива пред България и стабилните публични финанси. Тогава всъщност страната ни получи инвестиционен статут и вече може да привлича международни институционални инвеститори и да пласира дълг при по-ниски лихви.
По време на Съвета Горанов обясни и кои са основните разходни приоритети на проектобюджета. По неговите думи финансовата рамка следва до голяма степен заложените в програма на Министерския съвет цели и поети ангажименти от тази година. „Най-големите акценти са свързани с образованието“, допълни той.
„Следваме в сферата на отбраната поетия ангажимент за поетапно увеличение на разходите за отбрана до определения процент от БВП в съответствие с Националния план за повишение на разходите за отбрана до 2% от БВП до 2024 г., като за следващата година общо разходите за отбрана възлизат на 1.8 млрд. лв., или 1.58% от прогнозирания БВП, като са отделени средства за модернизиране и за поддържане на националните отбранителни способности“, каза още министърът.
В социалната политика Горанов напомни, че отчитайки нарастването на цените на енергоносителите, са предвидени и до края на тази година и в следващата, увеличение на целевите помощи за отопление, като в следващия бюджет, в разчетите за бюджета на социалното министерство са предвидени 50% повече средства за енергийни помощи. ‚Това в номинал означава 40.4 млн. лв. повече за следващата година в бюджета на ведомството за тази политика“, каза министър Горанов.
За да се обезпечи финансовата рамка на новото законодателство в сферата на хората с увреждания, по бюджета на социалното министерство са разчетени 150 млн. лв. допълнително, като те се запазват в следващите години от прогнозния период до 2021 г.
За въвеждане на нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител е предвидена индивидуална помощ от 115 лв., като 7 млн. лв. са предвидени по бюджета на социалното ведомство за тази цел.
Заложена е и мярка за увеличение с десет на сто на средствата за заплати и осигурителни вноски от 2019 г. за бюджетните сфера, както и увеличение на възнаграждението в сектор "Образование" средно с 20% за следващата година за педагогическия персонал. Растат и разходите за персонал в МВР и МП.
По отношение на неданъчните приходи за следващата година се очаква ръст, което основно е заради планираните приходи от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който по методология трябва да се отчита като част от Консолидираната фискална програма и на приходите от въвеждането на тол такси и електронна винетка. Очакван е и допълнителен приход от заплащане на първоначално концесионно възнаграждение за възлагане на концесия за строителство за обект „Гражданско летище за обществено ползване София“.
Остава приоритет управлението на еврофондовете, като са разчетени достатъчно разходи, за да може да се навакса усвояването на фондовете според графиците на програмния период.
Горанов напомни, че нов момент в общата изравнителна субсидия е това, че общините, които имат по-нисък фискален капацитет, ще получат по-голям достъп до изравнителната субсидия, с което се очаква да се намалят фискалните дисбаланси на местно ниво. Големите 19 общини ще получат намаление на изравнителната субсидия, защото нейната цел е своеобразна кохезионна политика между отделните райони в страната.