Хаотичният преход в Либия става вечен след седем години бунт

Липсата на сигурност и недостига станаха част от ежедневието на либийците, редувайки се със спиране на електричеството и с опашки пред банките, където парите в брой не достигат

14:08 16.02.2018 ~ 3 мин.

Седем години след началото на бунта, който за осем месеца сложи край на 42-годишния авторитарен режим на Муамар Кадафи, либийците все още не виждат края на продължаващия хаотичен преход, нито зараждането на демократична държава.

За да отбележат годишнината от революцията на 17 февруари 2011 г., властите предвиждат празнична програма на Площада на мъчениците в центъра на столицата, където Кадафи обичаше да произнася речите си.

Но според мнозина либийци няма кой знае какво за празнуване в богатата петролна страна, където основните услуги все още липсват, а насилието и разделението продължават, подхранвайки несигурност и отчаяние, особено сред младежите.

Хамди ал Бешир е само на 17 години, но казва, че "очаква спасение от седем години". "Не искам да търпя 42 години, както е направил баща ми с Муамар Кадафи. "Не смятам да чакам да ми откраднат младостта и живота. Ще се хвърля в морето с мигрантите, без да се обръщам назад", разказва Хамди пред магазина за дрехи, в който работи.

Джихадисти и имиграция

След падането на Кадафи през 2011 г., което доведе до разпадането на силите за сигурност, Либия е раздирана от борби за влияние, които множеството милиции водят напълно безнаказано. В тях се включват и десетки племена, основна съставна част на либийското общество.

Възползвайки се от анархията, групировката Ислямска държава се закрепи в Либия, окупирайки в продължение на три месеца родния град на Кадафи - Сирт, преди да бъде прогонена през декември 2016 година. Но дори отслабени, джихадистите все още бродят из пустинята и представляват постоянна заплаха.
Страната стана и център на нелегалната имиграция, като често е порицавана за лошото отношение и експлоатацията на стотици хиляди мигранти от Субсахарска Африка, дошли да прекосят Средиземно море, за да достигнат Европа.

В политически план две правителства си оспорват властта над страната, но нито едно от тях не е успяло да възстанови изцяло реда в териториите, които претендира да контролира.

Правителството на националното единство, създадено в края на 2015 г. със споразумение, подкрепено от ООН, е базирано в Триполи. Съперничещо правителство действа в източната част на страната, контролирано до голяма степен от силите на маршал Халифа Хафтар, който е спорна фигура.

Липсата на сигурност и недостига станаха част от ежедневието на либийците, редувайки се със спиране на електричеството и с опашки пред банките, където парите в брой не достигат.

Петролната индустрия, основен ресурс на страната, е засегната от насилието и се мъчи да възстанови равнищата на производство, достигнати при управлението на Кадафи, или 1,6 милиона барела на ден.

Според Федерика Сени Фазаноти от Института "Брукингс" във Вашингтон, "процесите на демократизация са - както ни учи историята - винаги дълги, жестоки и много трудни".

"Изграждането на една нация може да отнеме десетилетия, дори векове в някои случаи", заяви тя пред АФП.
Всички опити за възстановяване на реда се сблъскват със съпротивата на множество въоръжени групи, чиято лоялност се променя всеки ден в зависимост от това, което диктуват интересите им.

Например, в началото на февруари въоръжени групировки забраниха на хиляди жители на западния град Тауарга, прогонени от домовете си през 2011 г., защото подкрепят за стария режим, да се върнат в града си, въпреки споразумение, договорено от ООН и правителството на националното единство.

Избори?

Според специалния пратеник на ООН за Либия Гасан Саламе, за да се възстанови редът в Либия "е необходимо първо да се създаде легитимна държава, призната от всички".

За тази цел Саламе предвижда произвеждане на президентски и парламентарни избори тази година. Но остава да се измине дълъг път, неотдавна призна той.

Мнозина експерти обаче се отнасят скептично към успеха на подобни избори, които според някои може да усложнят още повече ситуацията.

Поддръжниците на маршал Хафтар го представят като спасител, а противниците му го обвиняват, че иска да създаде нова диктатура. Миналата година той опита да се наложи като единствена алтернатива на властта, но западните сили го вразумиха.

Мразен от ислямистите, лидерът на източната част на Либия, подкрепян от Египет и от Обединените арабски емирства, накрая обяви, че подкрепя произвеждането на избори, без да уточни дали ще се кандидатира.

Миналото лято маршал Хафтар успя да разбие джихадистките милиции в Бенгази, след три години на тежки боеве. Вторият по големина град в Либия, люлка на бунта, продължава да е сцена на насилие.