372 хил. работни места са създадени по европейските програми

"България трупа все повече опит в усвояването на европроекти. У нас има 28 информационни центъра, в които всеки може да се информира за оперативните програми, схемите и всичко останало".

Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на дискусия „Първите 7 години в ЕС – оценка на инвестициите в дългосрочен растеж и нетните ефекти от тях в секторен и регионален план“ във ВУЗФ, предаде репортер на Economic.bg.

Дончев обясни, че има няколко мита около еврофондовете. Единият е, че внасяме повече, отколкото получаваме. Разликата между внесеното и полученото е 5-6 млрд. евро, в полза на България.  Вторият е, че реалният сектор е толкова зле, че сме държава, която живее единствено и само от еврофондовете. 

Друг мит по думите на вицепремиера е, че европейските пари отиват само за магистрали. „Макар да е най-видима, транспортната инфраструктура, тя заема малко над 20% от цялото финансиране“, поясни Дончев.

На въпрос инвестицията в коя сфера води до най-добър ефект в развитието на една държава, той обясни, чe няма такава сфера. „Най-добрият вариант е да се инвестира в повече ресори – околна среда, човешки капитал, МСП, иновации, наука, подобряване на административния капацитет и др.“.

По думите на Томислав Дончев последният мит за еврофондовете е, че европейските пари са стигнали до малък кръг от хора. Реализирани са 11 778 проекта, като 3154 са реализирани от фирми“, подчерта той.

Според вицепремиерът ефектите от реализираните проекти са много – работни места, сигурност, бързина на пътуването и други. „До момента са създадени 372 хил. работни места“, коментира той.

Относно ефектите от санирането, Дончев обясни, че икономията на енергия е 173 хил. кВтч. „Това е само първиячният ефект, важен е дългосрочният“, допълни той.

Към края на 2015 г. реалното БВП е с 10% по-високо от това, което би било без евросредствата. Нетният ефект е 35% по-високи нива на инвестиции във фирмите, нарастване на заплати, печалба, по-ниска безработица, каза вицепремиерът.

Той коментира още, че в момента делът на средствата за финансов инженеринг е 10%, а през следващите програмни периоди ще се удвои и утрои.

До момента България е усвоила 93% от евросредствата, като има потенциал тази цифра да нарасне, заключи той.