Идва ерата на компаниите без ръководител
Хоризонталните организации вече навлизат в света на бизнеса и предизвикват традиционния корпоративен модел на управление
Екип от десетки различни специалисти – програмисти, дизайнери, проектни мениджъри, копирайтъри и много други – работи заедно по мащабен проект. Всичко това би било съвсем нормално, като изключим, че всички те се намират на десетки различни локации в няколко държави, почти никой от членовете на екипа не среща никога останалите, а повечето дори и не се познават помежду си. И най-вече – цялата работа протича без участието на какъвто и да е ръководител. Въпреки това те работят по мащабен и изключително комплексен проект, на стойност няколко милиона долара. Този пример не е фикция, а е съвсем реален и показва предимствата на един бързо набиращ популярност в технологичните среди модел - изцяло
децентрализираните компании
Става въпрос за бизнес организации, в които ръководството е заменено от хоризонтални структури и екипи, обединяващи се за различни задачи, или в краен случай – от система за ротиране на мениджърите измежду членовете на екипа. Тази нова мода печели най-много фенове в средите на ИТ фрийлансърите, стартъпите и технологичните специалисти. Затова не е изненада, че сред първите по-изявени примери са преди всичко фирми от софтуерния бранш и други сфери на информационните технологии.
Сред тях личи името на гейм разработчика Valve Corporation – многомилиардна компания, която е създател на едни от най-популярните видеоигри в света – Half-Life, Portal, Counter-Strike и Team Fortress, както и на бързо набиращата популярност онлайн платформа за дистрибутиране на игри Steam. Други популярни фирми, чието управление е изцяло или частично хоризонтално, са софтуерната платформа GitHub, която беше закупена през миналото лято от Microsoft за 7.5 млрд. щ. долара, както и финландската софтуерна компания Reaktor, която има над 400 служители и
изцяло плоска структура
съставена от самоуправляващи се екипи. За разлика от нея Valve и GitHub следват по-уравновесен модел. В първата има ротационна система за смяна на лидерите на екипи, а във втората през 2014 г. е създадено междинно мениджърско ниво. И двете обаче са прегърнали изцяло концепцията за работа от разстояние и служителите им са разпръснати в различни точки на света.
Истината е, че хоризонталните организации не са нещо ново и този модел води началото си още от зората на частния бизнес. Той обаче получи нов тласък с развитието на технологиите. В частност бизнес платформите за сътрудничество и работа в екип през последните години добавиха редица нови възможности за координация, без значение дали членовете на екипа са в една сграда, или в различни точки на планетата. Навлизането на софтуера с отворен код пък създаде културата на разработка на програмни продукти от общности, разпръснати из целия свят.
Най-голямата промяна обаче идва с развитието на блокчейн технологиите, които създават условията за появата на изцяло децентрализирани компании от нов тип. Блокчейн позволява
прозрачното и сигурно функциониране
на различни системи на базата на ясно определени правила. По този начин могат да бъдат създадени както платежни инструменти като биткойн, така и всевъзможни други структури, включително компании, обществени организации, а според някои привърженици на технологията – чрез блокчейн могат да функционират цели държави.
Компанията Ethereum е сред най-забележителните стартъпи, работещи с тази отворена технология, която вече е създала собствена криптовалута със същото име, както и платформа за използване на блокчейн като услуга. Чрез нея всеки желаещ може да създаде собствена организация, която да функционира чрез система от т.нар. „умни договори“ (smart contracts). Този тип „плоски“ компании вече си имат и име – DAO (Decentralized Autonomous Organization), а преди две години беше създадена и първата сред тях The DAO, която успя да набере 150 млн. щ. долара чрез споделено финансиране.
Предимствата на хоризонталните компании са, че са по-гъвкави и оперативни, и на практика комбинират силните страни на големите корпорации с енергията на новостартиращите малки фирми. Освен това те дават много повече власт на редовите служители, което е мотивиращо и позволява по-талантливите сред тях да допринасят повече за развитието на организацията. Същевременно този модел има и недостатъци, тъй като елиминирайки традиционния мениджмънт, компаниите няма да могат да се възползват от потенциала на наистина добрите ръководители, които в традиционните фирми често имат важна роля за развитието и стабилността на дружествата.