Интеграция на парче ли е приобщаването на хората с трайни увреждания у нас?
~ 1 мин.
Тодор Църев е на 28 години. Роден е с увреждане, което трайно намалява работоспособността му. Изоставен е от родителите си в социален дом. Един ден напуска родния град Луковит и решава да опита късмета си в София, с надеждата за постоянна работа, а не за срочна програма от Бюрото по труда. Успява да намери работа и квартира в столицата, но за да се справя с ежедневните си битови нужди, Тодор има нужда от личен асистент. Решението на ТЕЛК му дава това право. Наредбата за предоставяне на социална услуга „Асистент за независим живот“ на Столичната община обаче – не, защото няма постоянна адресна регистрация. В същото време, именно тази Наредба позволява на учащи и студенти, намиращи се на територията на София, да кандидатстват за асистент само с настоящ адрес.
Защо учащите и студентите с трайни увреждания могат да кандидатстват по-лесно за асистент, а за работещите достъпът до социалната услуга е по-труден? Дискриминационно ли е да хората с увреждания да се делят на учащи, студенти или работещи, когато се твърди, че искаме да им осигурим независим живот? Наистина ли искаме да интегрираме хората с увреждания или интеграцията ни е интеграция на парче? – отговорите на тези въпроси търсят репортерът Татяна Йорданова и операторът Боян Петров в „Частен случай“ тази неделя (25 ноември) от 8:45 ч. по БНТ1.
Продуцент на поредицата е Весела Смилец, а своите сигнали можете да изпращате по електронна поща на адрес: [email protected].
