IT браншът през 2023 г.: Вятърът на промяната и прагът, в който пак се спъва
Софтуерната индустрия не е против вдигането на максималния осигурителен доход, но настоява държавата да се справи със слона в стаята
~ 5 мин.
Мирела Вавова Рекордна откъм приходи и брой заети хора, 2023 г. донесе на софтуерната индустрия ветрове на промяната. От една страна са забавянето на глобалната икономика и краят на лесните пари – фактори, които рефлектират директно върху сектора, който разчита на износа за 85% от оборота си. От друга страна няма как да бъде подминат и въпросът за изкуствения интелект, който променя индустрията и начина на работа на заетите в нея.
През 2023 г. софтуерната индустрия се очаква да генерира малко над 8 млрд. лева приходи, което е осемкратно увеличение спрямо 2011 г. От години тя се радва на бурни ръстове. През 2021 г. например, на фона на ударната дигитализация покрай пандемията, оборотът ѝ се повиши с 26.5% на годишна база. През тази година обаче се очаква да нарасне с 12.1%, а причината за това се крие в забавянето на икономиката през второто полугодие.
Въпреки това делът на софтуерния сектор в БВП на страната продължава да се увеличава и се очаква да достигне 4.5% от 4.3% през 2022 г. Наред с това, към миналата година в сектора вече работят 58 300 души (ръст с 8 310 работни места спрямо предходната година), като едно работно място генерира данъци и такси приблизително около 3 пъти повече от средното за страната.
Нашата индустрия е структуроопределяща, защото от нас зависи дигитализацията на всички останали сектори“, напомни председателят на Българска асоциация на софтуерните компании Доброслав Димитров при представянето на "БАСКОМ Барометър" 2023, ежегодно изготвян от CBN – Pannoff, Stoytcheff & Co.
Въпреки очакваното забавяне на ръстовете, продиктувано от глобалната икономическа ситуация, данните недвусмислено затвърждават ключовата роля на софтуерната индустрия за икономиката на България. Но по традиция, тази година пред нея отново изскочи...
...прагът, в който все се препъва
Да, за вдигането на максималния осигурителен доход (МОД) става дума. В Бюджет 2024 е заложено повишаването му от 3400 на 3750 лв. Над сега действащия праг се осигуряват около 10% от заетите в страната, или малко повече от 284 хиляди души. Далеч не всички то тях са в IT сферата, но по традиция тя е най-гласовита по тази тема. И както обясняват представителите ѝ, това не е защото просто са против повишаването на МОД.
Ние не сме против повишаването му. Няма нищо вечно и такива прагове също трябва да бъда осъвременявани. Но това трябва да става с преговори и с ясна рамка защо се прави, каква е целта и най-вече – да не се преви в 12 без една секунда“, обясни Доброслав Димитров.
Той напомни, че бюджетите на фирмите се правят през август, септември. А на чуждестранните компании, които имат местни дружества, е още по-трудно да се обясни защо декември месец тепърва трябва да правят промени. Затова най-малкото разговор за вдигане на МОД следва да се води през юни – юли месец.
IT индустрията е самотна в този дебат и защото фокусът на голяма част от работодателите, да не говорим за синдикатите, е върху минималната работна заплата.
Слонът в стаята е на практика фалиралата осигурителна система в България. Не може да се правим, че не го виждаме и че 200 – 300 лв. (повече вноски на човек) ще го решат“, изтъкна Георги Брашнаров от БАСКОМ.
Илия Кръстев от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) отбеляза, че вдигането на МОД е само част от един иначе по-голям разговор, обръщайки внимание, че от повишаването му през идните три години в хазната се очаква да влязат общо около 1.2 млрд. лв. Той обърна внимание и на влизането в сила на 15-процентния минимален глобален корпоративен данък, под чиято тежест в България попадат около 600 компании – голяма част в IT сектора.
Въпросът е какво стои срещу тези средства, плащани от бизнеса и управлявани от държавата.
Защото един инвеститор трябва да знае какво този пазар и тази икономика му дават, за да иска да остане в нея“, казва Кръстев.
И напомня, че България, например, е една от двете страни в ЕС, която не предлага данъчни облекчения за научно-развойна дейност.
Ние това им комуникираме: вдигаме ви данъците, образованието ни е трагично, инфраструктурата не е перфектна, не влизаме в Шенген, имаме предизвикателства по отношение на еврозоната.“
Според Кръстев срещу всичко това не стои заместваща комуникация и няма стратегия за това какво държавата прави, за да развива икономика с висока добавена стойност – за каквато иначе политиците обичат да говорят.
Предизвикателствата
Ако допреди няколко години беше най-добре държавата да не прави нищо по отношение на IT индустрията, сега сме в по-различна ситуация, включително заради промяната в геополитиката и глобалната икономика“, отбелязва Илия Кръстев от AIBEST.
Нюансите си личат и в темпа на ръстовете в сектора. Много от клиентите на софтуерните фирми се наложи да оптимизират разходите си, съответно приходите на вторите се забавиха. В България, както стана ясно, ръстът им спада до малко над 12% през 2023 г., след като години наред беше 20 – 25%. Чувствително по-високият темп на увеличение на заплатите също ще укроти скоростта си, въпреки че за понижения на възнагражденията не може да става дума, уверяват от бранша.
„Краят на безплатните пари“ е друг фактор. Повишаването на разходите по кредитите в САЩ и Европа слага край на един дълъг период от около 15 години, през който набирането на капитал беше лека задача. Това създаде едно цяло поколение на стартиращи компании, за които печалбата беше второстепенно нещо, важен беше ръстът.
„Тези компании имаха нужда да им бъде свършена страшно много работа, съответно тази работа идваше към нас“, отбеляза Доброслав Димитров, коментирайки затягането.
Ние сме глобална индустрия, не сме локална. Липсата на инвестиции в Щатите и Европа рефлектира директно върху нас.“
Няма как да се подмине и въпросът за кадрите. Преди година се облекчи процедурата по издаване на „Синя карта“ (необходима за работа в България на служители от страни извън ЕС), но тя продължава да е чувствително по-бавна в сравнение с други държави. Ако в Полша отнема няколко седмици, тук говорим за няколко месеца. През 2022 г. наетите чрез този инструмент са се увеличили едва с около 1000. Междувременно в съседна Сърбия са наети около 30 000 избягали от Русия граждани.
Може да имаме най-добрата „Синя карта“, но ако не сме добър бранд, никой няма да дойде. Да убедиш хиляди хора да си преместят семействата и да дойдат тук е много по-голямо и важно“, изтъква Доброслав Димитров.
Прогнозата за 2025 г.:
- Приходи: 12+ млрд. лв.
- Експорт: 10+ млрд. лв.
- Брой заети: 72 500
- Над 14 000 нови работни места
- Данъци и осигуровки: 3+ млрд. лв.
AI & I
Масовото навлизане на изкуствения интелект в работата на хората оказва особено силно влияние върху IT сектора. „Днес празнуваме една година от Петата индустриална революция“, коментира Доброслав Димитров, правейки препратка към пускането на ChatGPT на 30 ноември 2022 г. Той често говори за влиянието на алгоритмите върху начин на работа.
Това е нов начин за комуникация с машините и въобще за работата. Като софтуерен сектор, то дойде първо при нас, но много бързо навлиза и в другите сфери. Това е едно огромно предизвикателство пред нас.“
Според него обаче България за първи път има шанса да влезе в икономическата надпревара на равни начала с останалите – предвид че това е новост за всички. В този контекст той изтъкна значението на образованието и идеята на БАСКОМ за поне десет нови технологично профилирани училища.
