Европа започна да губи ролята си в глобалната политика

През първите две десетилетия на 21 век световният ред функционираше като комбинация от икономически и политически институции, ръководени от САЩ, наред с нарастващата глобална роля на Китай и балансиращия ефект на Европа и нейните връзки с други региони като Русия и Близкия изток. Откакто обаче преди две години - през декември 2021 г. - бившият германски канцлер Ангела Меркел се оттегли от политиката, липсата на Европа като силен глобален играч се усеща все повече, пише в свой анализ за CNBC.

Руското нахлуване в Украйна само три месеца след ерата „Меркел“ послужи като непосредствен стимул за по-голямо политическо единство в Европа. В същото време обаче, то продължи да изолира Блока като политически лидер не само в отношенията с Русия, но и което е по-важно, с Китай и с голяма част от необвързания свят.

Въпреки че бяха положени усилия за установяване на единна и водеща роля на Европа в области като търговия, икономическо развитие и дори регионалните напрежения, като наскоро избухналия конфликт между Израел и Хамас, липсата на ясен европейски лидер на международната сцена създава значителна празнина.

Погледнато в обобщен аспект,  глобалният следвоенен ред и неговите институции все по-често са обект на атаки. Китай, Русия и дори САЩ при управлението на Тръмп изразиха недоволство от институции като Световната търговска организация, Г-7 и ООН.

Достатъчно силната роля на Европа прозира особено в Световната търговска организация (СТО), където липсата на лидерство в търговията е особено осезаема. Стремежът към свободна търговия в частност получи значителен удар с гласуването на Великобритания за Брекзит през 2016 г.

В резултат на последвалите преговори търговията между ЕС и един от най-големите му бивши членове направи значителна крачка към бюрокрацията и протекционизма, капсулира британския пазар и до голяма степен го отстрани от водещата му роля в световен мащаб.

Може би нищо не показва последиците от липсата на европейска сила за запазване на тези институции така, както руската инвазия в Украйна. Неслучайно президентът Владимир Путин директно посочва украинските амбиции за присъединяване към ЕС и НАТО като фактори за конфликта.

На този фон, Германия беше възпрепятствана в ролята да насърчава ангажирането на Русия на европейските пазари. Ако преди това германското търсене на руски природен газ се разглеждаше като важен инструмент за ангажиране и мир, Русия използва точно доставките на газ като заплаха.

По ирония на съдбата, когато Германия се съюзи с други членове на ЕС и Великобритания срещу инвазията, прекратяването на доставките на руски газ още повече намали нейното икономическо лидерство поради решението на Меркел от 2011 г. да изпълни спрян план за премахване на германските ядрени реактори и да разчита на Русия за природен газ.

Значително по-високите цени на енергията и влошените икономически перспективи на Германия поставиха европейската икономика в неизгодно положение в сравнение с възходящи сили като Индия и Югоизточна Азия, отбелязва анализаторът.

Взаимодействието с Китай като равноправен партньор, отделен от САЩ, също пострада. Преди Европа можеше да разчита на стабилното търсене на своите продукти в азиатския пазар, особено на германските автомобили, което ѝ осигуряваше отделен канал за преговори. Комбинацията от разрива по отношение на Украйна и вътрешните разногласия обаче попречиха на Европа да играе ключова роля в отношенията с Китай.

Това беше по-очевидно от ситуацията, в която председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен и френският президент Еманюел Макрон направиха отделни посещения в Китай миналата година. Дори планираната среща на върха на ЕС с Китай следващия месец ще се проведе на фона на много по-коментираното посещение на президента Си Дзинпин в САЩ за срещата на върха на АПЕК, където Европа в голяма степен остана встрани.

При продължаващата нестабилност в Близкия изток и Африка е очевидна липсата на ясна европейска позиция и способност да се ангажира като трета страна посредник. Вътрешните разногласия в много европейски държави по отношение на тероризма на Хамас и произтичащите израелски бомбардировки и цивилни жертви парализират Европа, вместо да ѝ дадат основания да бъде публично способна да ангажира и двете страни или дори да отправи единен призив за прекратяване на огъня.

В резултат на това, Китай предложи да се ангажира и да посредничи в региона, както и да разчита на държави като Катар, които да служат като междинно звено. Междувременно, Франция беше изпреварена в много от отношенията от Русия, която се стреми да продава влияние чрез продажби на оръжие и енергия в Западна Африка, както и да подкрепя правителства с военни действия.

Светът се нуждае от по-ангажирана Европа, която може да действа като единна сила на световната сцена. Дори когато балансът на силите в икономически план се измества към Индия, Индонезия, Саудитска Арабия и други, нестабилността на този многополюсен свят изисква Европа да играе ключова роля тук и сега.