32 италиански стартиращи фирми може да се преместят в България

Г-жо Захариева, как ще оцените работата на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП)  през изтичащата 2017 г. и какво бе направено през годината в подкрепа на малкия и среден бизнес у нас?

– Във връзка с поетите ангажименти от министъра на икономиката Емил Караниколов за облекчаване на административната тежест за бизнеса, се предприеха мерки за намаляване на регулаторната тежест. Променят се 60% от услугите предоставяни от Министерството на икономиката и второстепенните разпоредители към него. Промяната включва: отпадане на услуги, намаляване на изискуемите документи, намаляване на такси, съкращаване на срокове и служебно предоставяне на информация. Направен бе анализ на общо 187 услуги предоставяни към момента от Министерството на икономиката и второстепенните разпоредители. Предложени са промени в 113  административни услуги, като от тях  67 броя такси са предложени за намаляване, а за 21 услуги таксата напълно ще  отпадне. 15  услуги и режими са предложени за намаляване на изискуемите документи, а 8 от услугите и режимите  напълно ще отпаднат. Сроковете предложени за намаляване са 23, а служебно предоставяне на изискуемите документи са 14 на брой.

В резултат от намалението на таксите, по данни на администраторите на режими, се очаква редуциране на пряката финансова административна тежест за бизнеса с около 200 хил.лв. годишно. В резултат от оптимизацията на предоставяните услуги се очаква многократно по-голямо намаление на разходите на бизнеса свързано с намаляването на броя изискуеми документи, съкращаване на сроковете, предоставяне на всички възможни начини на плащане (по банков път, през ПОС терминали) на административните услуги, които са обект на извършения преглед.

Малкият и среден частен бизнес в България има редица слаби страни, които забелязваме. Например, преобладават предприятия в сферата на търговията и услугите. Голям брой фирми не преследват растеж и увеличаване броя на заетите, забелязва се проблем с намирането на финансиране. Около 2/3 от малките и средни предприятия продават на локалния пазар, а само около 1/4 на националния. Има труден достъп до технологии и ноу-хау и недостатъчен опит в областта на маркетинга, стратегическото планиране, счетоводството и администрацията и др. Естествено, има недостиг на кадри. Голям проблем за тях е промотирането и представянето на международните изложения, ако решат да излязат на външните пазари. Оказва се, че искат да пробият в чужбина, но не са готови. Дори нямат интернет сайтове, включително и на английски език. Най-често нямат достатъчно голямо производство, за да задоволят исканията на вероятните им партньори. Затова сме се насочили да обучаваме предприемачите как да се подготвят за излизане на международните пазари.

Успяват ли малките и средни български предприятия по-лесно да намерят партньори с ваша помощ? Моля, посочете примери!

– Участието на България в международните панаири и изложения показва, че се търсят най-много вина, традиционни наши храни, като повечето да са биопродукти, козметични изделия на основата на розовото масло, мебели, фармацевтични продукти и др. Наскоро на международния панаир за малки и средни предприятия – CISMEF`2017 в Гуанджоу, китайска компания сключи договор за партньорство с българската „Средногорска роза“ ЕООД. Интересен момент беше, че нашата фирма участва за първи път на чуждестранно изложение и веднага сключи договор. Споразумението е за производство на маска за лице с колаген и българско розово масло. Китайската компания е сред най-големите производители на колаген. Като цяло се засилва интересът към продукция, с която България вече започва да е позната. От години нашите рапани и месо от тях се търсят на японския пазар. Продължават да ни запитват японски фирми за български партньори. От Япония вече има интерес за био сушени плодове и ядки, пчелен мед, сирене и кашкавал и вино.

Микро, малките и средни предприятия генерират около 61% от БВП на България. Това са около 74 млрд лева оборот. От тях повече от 50% от всички средства са в рамките на малкия бизнес в страната. Определено на първо място се представя най-добре ИКТ сектора. ИКТ държат близо 50% дял от износа на бизнес услуги. Това е секторът с най-висок иновационен интензитет и с най-много регистрирани патенти. България наистина има с какво да се гордее в тази сфера – много българи са водещи кадри в най-успешните IT компании, а вече и у нас започнаха да се развиват много добри фирми. Страната ни отдавна е призната и като добра дестинация за аутсорсинг на подобни услуги.

Дpyг дoбъp пpимep e мeбeлнaтa индycтpия. Имa мeбeлни ĸлъcтepи, ĸoитo дaвaт възмoжнocт нa мaлĸитe бългapcĸи пpoизвoдитeли дa yчacтвaт в пo-гoлeми пpoeĸти. Това е сектор с традиции, с квалифицирани кадри, с възможност да произвежда и малки, и големи серии, при това с добър дизайн и на добри цени. Мебелната промишленост има значителен потенциал за създаване на добавена стойност. Секторът играе важна социално-икономическа роля. В него оперират около 2000 фирми, които осигуряват заетост на около 20 хил. души.

Хранително-вкусова промишленост има сериозен дял от икономиката на МСП и е с най-голям дял в производството по отношение на заетостта и приходите.

Кои са основните приоритети в работата Ви занапред?

– Агенцията ще управлява ваучерите за листване на фондовата борса на МСП. Ваучерната схема се предвижда да бъде на обща стойност почти 4 мнл. лева и ще се осъществи с финансовата помощ от ОП „Иновации и конкурентоспособност“. Тя ще бъде насочена към малки и средни фирми, които решат да пуснат акции на фондовата борса. С предложената ваучерна схема предприятията ще могат да покриват разходи за услуги по подготовката си за емитиране на ценни книжа и за първичното им предлагане на фондовата борса, като всяка фирма може да разчита на помощ до 50 хил. лв. Целта на мярката е да се осигури още една алтернатива на класическите механизми за стимулиране на конкурентоспособността на българските предприятия чрез европейски средства, а именно вече познатите грантово финансиране и инструменти за финансов инженеринг.

Чрез новата процедура компаниите ще получат възможност да наберат допълнителен частен капитал на базата на реалния си потенциал за развитие, оценен от независими инвеститори. Привлечените чрез борсата средства могат да се използват за инвестиции за разширяване на дейността на публичните компании. Не на последно място, се очаква и положителен ефект от оптимизирането на оперативните процеси в резултат от преобразуването на предприятията в публични дружества. Капиталовият пазар у нас има потенциал да реализира очакваните по-големи обороти и да изиграе ролята на своеобразен мост между българските малки и средни предприятия и потенциалните инвеститори. Инициативата може да стимулира повече компании да решат да излязат на борсата. Най-важното е, че българските предприятия, чрез увеличението на капитала си, ще получат свеж финансов ресурс, за да растат по-бързо, а това ще доведе до по-висок икономически растеж на страната.

Финансирането по схемата ще се осъществява чрез предоставянето на ваучери на стойност 50 000 лева, а бенефициент ще бъде нашата агенция. Ние ще администрираме процеса и ще набираме заявления за получаване на ваучер. Работният вариант на схемата предвижда да се даде срок за кандидатстване на компаниите, като заявленията ще се разглеждат по реда на постъпването им. Компаниите, които подадат заявления след изчерпване на финансовия ресурс по схемата, ще бъдат включени в „резервен списък“. На одобрените предприятия ще бъде даден срок за реализиране на намерението им за излизане на фондовата борса. В случай, че не го спазят, техният ваучер ще бъде пренасочен към някоя от компаниите включени в резервния списък. Останалите детайли по схемата се обсъждат в момента на оперативно ниво от експертите на управляващия орган, агенцията и фондовата борса. Очаква се скоро да бъдат разписани крайните варианти на изискванията и на етапите по схемата. Тя ще заработи през следващата година.

Работите ли тясно с българските търговски представители в чужбина и каква подкрепа оказвате съвместно на малки и средни български фирми?

– Разбира се, че работим тясно и сме в постоянен контакт. Те ни подават информация какво се търси на съответните пазари, за които отговарят, а ние я подаваме към предприятията. Например, в резултат на добре свършена работа от страна на търговските представители на България, германска компания е разкрила производство на компоненти за автомобилната индустрия у нас и така са създадени нови 200 работни места.

Друг пример е гръцка фирма с предстоящ инвеститорски интерес за 10 млн. евро.

Благодарение на работата на търговската служба в Рим, 32 стартъп компании, всяка с капитал от над 2 милиона евро, обмислят делокализиране на бизнеса си в България. Очаква се и испанска фирма за спортно облекло да разкрие производство в страната.

Много добре работим със СТИВ Румъния Иво Маринов. В момента има около 2500 малки и средни компании с български капитал в Румъния и около 2100 работят с румънски капитал в България. Това е една доста добра статистика, като има тенденция да се увеличават българските фирми в Румъния, защото става въпрос за голям и сериозен пазар.

Всички заедно полагаме усилия за преориентиране на работата на Службите по търговско-икономически въпроси и фокусирането им върху активното взаимодействие с бизнеса. Те подпомагат българския бизнес в намирането на партньори за реализация на български стоки и услуги на международните пазари, привличане на инвестиции в България, популяризиране на предимствата на България и българската икономика за реализирането на чуждестранни инвестиции.

Само когато работим тясно може да се отчете реалният принос на СТИВ по тези абсолютни показатели. Имайки предвид, че усилията им са насочени към пряко и активно взаимодействие с бизнеса, смятаме, че ключов елемент в процеса на оценяване е именно оценката на самия бизнес. Сред основните критерии за комплексно оценяване на ефективността в работата на СТИВ и на нашата агенция разглеждаме следните показатели: развитие на стокообмена със съответната държава, оказано съдействие на български фирми за навлизане или разширяване на дейността на съответния пазар, представяне на България и българската икономика, експортния й потенциал и възможностите за инвестиции в страната, подготовка на официални посещения, мероприятия и срещи на представители на български институции и съответните структури от приемащата държава, подготовка на аналитични материали, пазарни проучвания и актуална информация за развитието на отделни отрасли и практическите възможности за използването на пазарни ниши в приемащата държава. Заедно с търговските представители работим активно в помощ на българските предприятия, изнасящи своята продукция в чужбина, като за целта се постига по-тясно сътрудничество с работодателските и браншовите организации в България при изпълнението на основните приоритети на външноикономическата политика на страната.

Как може да се насърчи допълнително ръстът на износа?

– Износът за деветмесечието на 2017 г. нараства с 12.3% спрямо същия период на миналата година. Между януари и септември от България са изнесени стоки на обща стойност 38.6 млрд. лв. За деветмесечието износът за страни извън ЕС се увеличава с 15 на сто, а стойността му е малко над 13 млрд. лв., сочат статистическите данни. Стоки на най-голяма стойност са изнесени за Турция, Русия, Китай, Сърбия, Македония и САЩ. Традиционно най-голям износ реализираме към страните от ЕС. Българският износ се увеличава с 11.0% спрямо януари - август 2016 г. и е на стойност 22.4 млрд. лв. Две трети от износа е насочен към Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия.

Знаете, че българският износ през 2016 г. бележи абсолютен рекорд от 23,6 млрд. евро. Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, горива и електроенергия, машини и апарати. Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят. България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

Какви политики са необходими за подобряване средата за работа на малките и средни предприятия в България?

– Напоследък забелязваме сериозен проблем сред малките и средните предприятия по отношение на интелектуалната собственост. Повечето малки и средни предприятия не знаят, че трябва да включват клаузи за закрила на търговските си тайни при сключването на договори. Такива клаузи трябва да има при сключване на трудови договори със служителите и при договори за партньорство с други компании. В противен случай съществува риск от разкриване на търговската тайна. Освен това, много фирми често пренебрегват включването на необходимите клаузи за конфиденциалност в договорните споразумения с партньорите си.

Предприемачите трябва да знаят, че може да се претендира за нарушение на търговските тайни, само ако е налице някакво фактическо доказателство, че са били предприели действия за защита на уникалната бизнес информация. Защитата на интелектуалната собственост е съществен стимул за иновации, нови открития и творчески произведения, както и за разрастването на компаниите. Защитата на интелектуалната собственост помага на фирмите да привличат инвестиции, да увеличават пазарната си стойност и да участват в разработването на нови пазари. Като цяло компаниите, които използват в пълна степен своите права върху интелектуалната собственост постигат по-добри икономически резултати и по-висока пазарна стойност от тези, които не го правят. В някои случаи малки и средни предприятия, които разчитат на интелектуална собственост отчитат по-висок растеж до 20% в сравнение с подобни предприятия, които не отдават особено значение на нея.

Политиката за насърчаването на малките и средни предприятия е една от основните политики на правителството, и по конкретно на Министерството на икономиката. В малките и средни предприятия в България работят близо 1,5 мил. души - или 75 на сто от всички заети в реалната икономиката. Една от основните политики на правителството, насочена към повишаване на икономическия растеж и заетостта се основава на Националната стратегия за малки и средни предприятия. Тя е разработена съобразно водещите принципи на т.н. "Акт за малкия бизнес" - (SBA-Small business act) и е обвързана с основните насоки на европейската политика по отношение на малки и средни предприятия, както и по отношения на стартиращите и разрастващи се компании.

По време на председателството на Съвета на ЕС, България ще отправи три основни послания - за консенсус, конкурентоспособност и кохезия. Специален акцент ще е поставен върху развитието на алтернативни източници на финансиране и подобряване на бизнес средата и спазване на принципа "Мисли първо за малките".

Ниските данъци са основният елемент, който фирмите посочват като положителна държавна подкрепа. Близо 70 на сто от запитаните от нас 400 предприемачи отговорят, че могат да разчитат на държавна помощ при започване на бизнес. За 26 на сто от запитаните данъчните облекчения и ниските налози са основното, което бизнесът получава от държавата. За 13 на сто субсидиите и възможностите да участват в европроекти са това, от което имат най-голяма нужда и се възползват от това. Близо 46 на сто от запитаните са отговорили, че успяват да намерят пазари за продукцията си, но също толкова имат проблем с реализацията на стоката си. Около 43 на сто от предприемачите очакват помощ от държавата, за да успеят да пласират своята продукция, което е основната роля на ИАНМСП и търговските представители.