Иван Костов: Голямата грешка е, че не направихме декомунизация
Бившият български премиер отбеляза, че демокрацията в страната ни е в регрес и това се вижда и от чужбина
© ECONOMIC.BG / Economic.bg/ Красимир Свраков
~ 2 мин.
Голямата грешка на българските управляващи след началото на прехода е, че не са направили декомунизация по начина, по който Конрад Аденауер извърши денацификация на Германия. Такава оценка направи бившият премиер Иван Костов в сутрешния блок на bTV.
„Някои хора не успяха да се разделят с комунистическите си възгледи, не успяха да приемат целите на прехода и са основна пречка за неговото осъществяване. Те, техните медии, техните институции, партии и т.н. – тези хора винаги са били или срещу самите цели на прехода, или срещу средствата, с които той се осъществява“, заяви той и добави: „Всъщност преходът е буржоазна контрареволюция. А как се прави такава контрареволюция без буржоазия, как самата несъществуваща демокрация създава собствените си условия за съществуване и налагане в едно комунистическо общество и сред едни комунистически институции? Много е тежка задачата на прехода, изглежда невъзможна“.
Костов припомни, че моментът на изтръгването на България от комунизма е резултат от един много сложен компромис – първият Съюз на демократичните сили (СДС) да приеме да се занимава със създаването на нова конституция на страната, в замяна на което бившата комунистическа партия се съгласи да започне реформите.
„В този смисъл голямата заслуга на Желю Желев е, че в условия, в които нямаше мнозинство, нямаше обществена подкрепа да бъдат стартирани реформите, той успя да ги направи, да натисне спусъка на старта, правейки тази голяма жертва да приеме наложената от БСП конституция, която конституция днес оценявам критично“, каза бившият министър-председател.
„Сложен и голям въпрос е защо декомунизацията не се случи в България. В самото общество нямаше такава нагласа, защото означаваше пълна промяна на учебниците по история, на програмата по литература и някои други неща“, коментира още Иван Костов и допълни: „Щеше да е много хубаво, ако не бях избран за финансов министър в правителството на Димитър Попов, защото нямаше да участвам в старта на прехода, в либерализацията на цените. Много хора свързват с този старт неща, които са изпитали крайно негативно, защото това беше излизане от Лукановата зима“.
Костов напомни, че по данните на Freedom House демокрацията на България в момента е в упадък, в отстъпление, в сравнение с 2008 г. – тогава тя е била консолидирана демокрация, а сега е полуконсолидирана.
„Ние сме в регрес и е много голям въпросът защо сме в регрес. Именно това е оценката ми за днес, защото този регрес в демократизацията на страната, не се усеща само в България, той се вижда по обективните показатели, по които Freedom House следи как се развива и установява демокрацията в страните в преход“, каза още бившият премиер.
„Някои хора не успяха да се разделят с комунистическите си възгледи, не успяха да приемат целите на прехода и са основна пречка за неговото осъществяване. Те, техните медии, техните институции, партии и т.н. – тези хора винаги са били или срещу самите цели на прехода, или срещу средствата, с които той се осъществява“, заяви той и добави: „Всъщност преходът е буржоазна контрареволюция. А как се прави такава контрареволюция без буржоазия, как самата несъществуваща демокрация създава собствените си условия за съществуване и налагане в едно комунистическо общество и сред едни комунистически институции? Много е тежка задачата на прехода, изглежда невъзможна“.
Костов припомни, че моментът на изтръгването на България от комунизма е резултат от един много сложен компромис – първият Съюз на демократичните сили (СДС) да приеме да се занимава със създаването на нова конституция на страната, в замяна на което бившата комунистическа партия се съгласи да започне реформите.
„В този смисъл голямата заслуга на Желю Желев е, че в условия, в които нямаше мнозинство, нямаше обществена подкрепа да бъдат стартирани реформите, той успя да ги направи, да натисне спусъка на старта, правейки тази голяма жертва да приеме наложената от БСП конституция, която конституция днес оценявам критично“, каза бившият министър-председател.
„Сложен и голям въпрос е защо декомунизацията не се случи в България. В самото общество нямаше такава нагласа, защото означаваше пълна промяна на учебниците по история, на програмата по литература и някои други неща“, коментира още Иван Костов и допълни: „Щеше да е много хубаво, ако не бях избран за финансов министър в правителството на Димитър Попов, защото нямаше да участвам в старта на прехода, в либерализацията на цените. Много хора свързват с този старт неща, които са изпитали крайно негативно, защото това беше излизане от Лукановата зима“.
Костов напомни, че по данните на Freedom House демокрацията на България в момента е в упадък, в отстъпление, в сравнение с 2008 г. – тогава тя е била консолидирана демокрация, а сега е полуконсолидирана.
„Ние сме в регрес и е много голям въпросът защо сме в регрес. Именно това е оценката ми за днес, защото този регрес в демократизацията на страната, не се усеща само в България, той се вижда по обективните показатели, по които Freedom House следи как се развива и установява демокрацията в страните в преход“, каза още бившият премиер.
Четете ни във Viber 
