Източна Европа на кръстопът между бавния и бързия ЕС

Лидерите на Полша, Унгария, Словакия и Чехия в сряда ще проведат среща с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, пише Financial Times. Целта на тази среща е да се понижи напрежението между въпросните държави и страните от Западна Европа.

Завоят на Австрия надясно след парламентарните избори в неделя и идването на правителство, което изразява презрение към политиката на Европейския съюз в областта на миграцията, може да накара Полша, Унгария, Словакия и Чехия да се почувстват по-уверени в позициите си спрямо Брюксел.

Въпреки това резултатът в Австрия и успехът на крайно дясното в Германия, който опетни преизбирането на канцлера Ангела Меркел, изглежда малко вероятно да попречат на стремежа за по-дълбока интеграция в ЕС, съсредоточена около Еврозоната. Този стремеж е оглавяван от Юнкер и от френския президент Еманюел Макрон. Всичко това означава, че за всички, наскоро присъединили се към ЕС държави от Централна и Източна Европа, моментът за вземане на решение наближава. Те трябва да решат дали искат да са на „бързата писта” от т.нар. „Европа на две скорости”, или предпочитат да са сред изоставащите.

Решението на източноевропейските държави може да доведе до сътресения в различните по-малки съюзи, включително и във Вишеградската група, състояща се от четирите държави, поканени от Юнкер. Унгария има стремеж да засили групата като алтернативен регионален център на властта.

Правителствата на Полша и Унгария, които се определят срещу либералния западен ред, трябва да преценят дали откритото им желание за по-децентрализирана Европа си струва риска да загубят влияние и престиж, ако западните държави решат да се интегрират без тях. Чехия и Словакия пък трябва да решат дали да изразят регионална солидарност или да направят завой към „бързата писта” на ЕС.

За някои решението изглежда, че вече е взето. Давайки ново начало на своята коалиция през август след вътрешнополитически скандал, премиерът на Словакия Роберт Фицо, който отдавна е разглеждан като евроскептик, заяви, че фундаменталната му политика е да е „близо до ядрото на ЕС, близо до Франция и Германия”. „Силно заинтересуван съм от регионално сътрудничество в рамките на Вишеградската група, но основният интерес на Словакия е ЕС”, заяви той.

Изборът на Фицо е по-лесен, тъй като Словакия – заедно с трите прибалтийски републики Литва, Латвия и Естония – вече е в Еврозоната. Извън Вишеградската група, Хърватия и Румъния през последните седмици дадоха да се разбере, че планират да бъдат в Еврозоната до 2023 г. България също се стреми към членство.

Нещата са по-сложни за Чехия, която е една от най-скептично настроените относно единната европейска валута, но чието правителство опитва да остави отворена вратата за по-близка интеграция. Какво ще предприеме тази държава зависи от предстоящите този уикенд парламентарни избори. Милиардерът Андрей Бабиш, когото предварителните проучвания засега сочат като потенциален победител, също е скептичен спрямо еврото.

Пред най-голяма дилема обаче са изправени Унгария и Полша. Парадоксално, допитвания показват, че техните граждани като цяло остават по-позитивно настроени спрямо ЕС, отколкото населението в други страни-членки. Недоволството сред части на обществото спрямо плодовете от членството в ЕС обаче доведе на власт популистко-националистически правителства. В отговор от Брюксел обвиниха тези правителства, че се стремят да укрепят властта си, отслабвайки върховенството на закона.

Същевременно Полша е силно привлечена от перспективата да има ръководна роля, и подозрителна относно активизиращата се Русия. Без изненада, Варшава от месеци изразява силни предупреждения, че Европа на две скорости ще бъде ахилесова пета на Европейския съюз.