Интервю | Банките продават проблемните си заеми много по-рано и по-често

Г-жо Димитрова, в момента какъв е средният размер на просрочените вземания и как се променя той в последните години?

Средният размер на изкупените вземания сред фирмите в нашата асоциация намалява. През 2020 г. е бил около 5000 лв. Вече имаме данни за първото полугодие на 2024 г. и са около 1250 лв.

Доста под 2020 г. Каква е причината?

Повечето кредити от тези, които в момента се изкупуват, вече не са банкови. Банковите кредити в портфейлите на фирмите от нашия бранш през 2020 г. бяха над 50%. Сега делът им се сви до под 20%. 

Защо?

Защото станаха много бързите кредити, комуналните сметки, телекомите. Техният дял се увеличава и банковите кредити вече не са толкова голяма част от вземанията, които ние изкупуваме. Банките също направиха някои значителни промени. Те също видяха потенциала на пазара на бързите кредити. Ако погледнем топ 10 на банките в страната по обем на активи tbi bank вече влиза в топ 10. До края на годината те ще са на 8-мо или 9-о място. Обикновено последното тримесечие при тях и при бившата БНП Париба (бел. р. – БНП Париба Лични финанси бе придобита в средата на 2023 г. от Пощенска банка) са най-силни, защото те предлагат най-вече потребителски кредити с ниска отпусната сума.

Tези банки промениха пазара и не са само те – и други банки също гледат в тази посока. Пощенска банка с техни продукти гледат в тази посока още преди да придобият БНП Париба. ДСК имат т. нар. point of sale (бел. р. - на мястото на продажбата) продукти в големите търговски обекти от много дълги години. Тоест те гледат също да са близо до клиента. 

Така че при банките нещата се промениха. Те продължават да имат и големите експозиции потребителски кредити от по 80 – 100 хил. лв. без обезпечение. Ипотечните им кредити също растат главоломно като проценти в последните години. Просто те не се продават, защото още не са изпаднали в такова просрочие и това, което се продава към нас, са по-малките потребителски кредити, което пък от своя страна изменя структурата на вземанията ни.

А очаквате ли този кредитен бум да доведе до повече просрочия било при ипотечните, било при потребителските кредити?

Нека да направим едно сравнение с 2008 г. и каква е разликата, защото отново говорим за бум на ипотеки. Тогава се правеше оценка на имота. Различното сега е, че се прави оценка не толкова на имота, колкото на кредитополучателя. Дали ще имат залог или няма да имат залог, за банката е по-важно човекът, който взима кредита и какъв е неговият кредитен риск. Разбира се, когато банките имат ипотека, са значително по-подсигурени като кредитор.

Другото нещо е, че въпреки ръста на ипотечните кредити в момента има и много голямо увеличение на депозитите в банките. Тоест нашата банкова система в момента е изключително стабилна и банките са изключително ликвидни. Затова аз не очаквам голямо завишаване на лихвените проценти дори по ипотеките, просто защото банките имат депозити – един изключително евтин ресурс за тях. Така че не смятам, че 2008 г. ще се повтори отново.

Има и един друг момент – ние сме на прага на еврозоната, което означава, че Европейската централна банка също играе важна роля в регулацията на българските търговски банки. Съответно няма да се допусне да има фалити на банки или влошаване на кредитната им експозиция. За мен в момента банките са стабилни, искат да растат и то не само от такси, както навсякъде се прокламира, а и от основната им функция – кредитиране.

В какъв обем са сделките Ви с банките годишно и как се променят?

Има голяма промяна в структурата между случаи, които са ни възложени за събиране (бел. р. – дългът е собственост на кредитори, агенцията само го събира за негова полза), и случаи, които ние изкупуваме (бел. р. – дългът вече е собственост на агенцията). Преди години имахме много повече възложени случаи като абсолютна стойност. През 2020 г. възложеният дълг за събиране от битови клиенти е бил на стойност 742 млн. лв. За първото полугодие на 2024 г. той е 39 млн. лв.

От другата страна е изкупеният дълг, който на годишна база е малко над половин милиард лева. Толкова е за последните 5 години. Това е балансът, който банките продават годишно и той няма промяна.

Какво стои зад промените?

Възложенията намаляват поради няколко причини. Първо, банките предпочитат да продават на по-ранен етап. Но няма толкова голяма степен на задлъжнялост, защото пък не се изменя структурата в изкупения дълг, т.е. не е едното да се увеличава за сметка на другото. Просто намалява цялостно дългът, който попада при нас, както и необслужваните кредити като цяло в страната. За първото полугодие на 2024 г. нивата на необслужвани кредити са рекордно ниски на 1.9%.

Част от банките си направиха и техни вътрешни отдели, за да събират дълговете си. Друга тенденция е, че част от тях започнаха да продават на много ранен етап и то регулярни цесии. Подписват рамков договор и всеки месец прехвърлят един портфейл с просрочени вземания, които отговарят на определени характеристики.

Това се прави в последните години?

Това се прави в последните години все по-често и от банките, и от фирмите за бързи кредити.

Повечето банки ли вече работят по този начин?

Не бих казала повечето, но за по-големите започна да става тенденция. Преди имаше големи мегасделки за баланс от 300 млн. лв. в един портфейл за продажба. С течение на времето банките „изчистиха“ балансите си и сега портфейлие им са значително по-добри. За да могат да спазват изискването от ЕЦБ за необслужвани кредити до 5%, банките трябва да продават регулярно. Иначе те ще им нарушат баланса и ще им се намали входящото кредитиране, защото се гледат и такива съотношения – на база на необслужваните вземания колко нови кредити може да се отпускат.

Нека да кажем нещо за финансовата култура на българите – подобрява ли се тя?

Не, не бих казала. За мен основното нещо, което трябва да се направи, е на ниво държава да се вземе решение за промяна в образователната система. Тя трябва да е в посока на предмети, свързани с финансова култура, които да изучават децата в училище. Може би дори от 1-ви първи клас. Те са бомбардирани с информация от всички страни, започват да знаят и да могат повече неща от по-рано. И от тази гледна точка не смятам, че трябва да ги чакаме да станат четвърти, пети, осми клас, за да им обясним каква е разликата между кредитна и дебитна карта или други базови финансови понятия. Трябва да знаят защо трябва да пестят и как да управляват личните си финанси. Само така, в бъдещ период ще можем да повишим финансовата си култура като нация. 

Докато говорим за финансовата култура, тя свързана ли е с ръста на бързите кредити?

Бързите кредити бяха много демонизирани в България в последните години. Те дават пари бързо, сега и без излишна документация. Ако ти се наложи – развали ти се колата или ти протече покривът – но кредитната ти история не е изрядна, те ти дават възможността да не си съвсем извън финансовия и икономическия оборот на държавата. От една страна не трябва да бъдат отричани, но от друга самите фирми за бързи кредити трябва да станат по-отговорни кредитори. Бързите кредити могат да се ползват, стига това да е разумно и да знаеш кога ще върнеш заема и откъде ще вземеш пари, за да не се наложи да плащаш твърде високи лихви и неустойки. В тази връзка, трябва да се повиши разбирането на потребителите за бързите кредити и техните механизми, което е свързано с повишаване на финансовата култура. 

Стигнахме до законодателни промени. В последните месеци се говореше за друг проект във вашата сфера, който да раздели бизнеса, на такъв който изкупува вземания, и на такъв, който събира вече изкупените вземания.

Този проектозакон трябваше да го приемем преди две години. Директивата на ЕС дава една рамка и всяка една държава избира как да я транспонира в собственото си законодателство. Това, което са се опитали да направят в България, е да преведат буквално директивата и да заимстват неща от съществуващи закони, като например Законът за търговските банки. Нужно е обаче да се види ситуацията в страната в абсолютната ѝ цялост и детайл преди да започнат да се пишат или превеждат закони. Фирмите, които изкупуват кредити в момента, подлежат на лицензиране – ние сме финансови институции с регистрационен лицензионен режим от БНБ от много дълги години. Сега някой се опитва да ни постави в ситуация да се прелицензираме или да има двоен лицензионен режим – нещо, което в момента не е ясно как ще работи на практика.

Една от целите на директивата е да се либерализира пазарът. Изискването за капитал на дружеството предлагат да е 50 000 лв. В момента е 1 млн. лв., което дава по-голяма надеждност на този тип дружества. Освен да се отвори за повече играчи, да може да има и международни сделки. Втората цел на директивата е честно и уважително отношение към клиентите.

За нас е важно, когато се приема един закон, то той да е обмислен от една страна, а от друга да е свързан с останалата законодателна рамка в държавата, а не да е „самотен остров“. Ако го приемем в този вид, ще оставим твърде голямо поле за различен прочит.

А работи ли се в посока Закон за частния фалит?

Ние искаме Закон за частния фалит да се приеме. В тази връзка има три основни понятия. Едното е частният фалит в международното право. Частният фалит означава при определени обстоятелства да излезеш от икономическия оборот, но излизайки, нямаш право на ток, на телефон, на банкова сметка – не само на нов кредит. Излизаш от икономическия оборот и може да се върнеш само при определени обстоятелства и след определен период от време.

Второто понятие е свързано с абсолютната давност, нещо, което при нас се прие – десетгодишна абсолютна давност.

Третият институт е несеквестируемост на имущество. Това, което не могат да ти запорират – единствено жилище, освен ако не е ипотекирано, минимална работна заплата, социални добавки и пенсии.

Но няма държава в Европа, в която тези три института да съществуват едновременно. Ние имаме несеквестируемост. Имаме абсолютна давност. Искаме да имаме и частен фалит при много минимални критерии за обявяване на фалит и при абсолютно никакви последствия. Тоест с приемането на един закон рискуваме потенциални злоупотреби и по този начин повишаване на риска във финансовата индустрия в страната.

Това, което ние искаме да избегнем, е да не плащат сметката хората, които остават в България и си плащат кредитите и данъците, а да приемем един обмислен и разумен закон, който да бъде от помощ и на потребителите, и на финансовите институции.