Изцяло дигитална комуникация с администрацията до няколко години, цели ЕС
България се присъедини към Декларацията за е-управление от Талин, която предвижда ускоряване на дигиталната трансформация до 2022 г.
~ 3 мин.
Възможността гражданите и бизнесът в Европейския съюз (ЕС) да комуникират и взаимодействат изцяло дигитално с публичните администрации до няколко години – около тази цел се обединиха представителите на страните-членки по време на срещата по е-управление, която се проведе в Талин на високо ниво тази седмица.
Участие в нея от българска страна взе председателят на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) Росен Желязков, който подписа заключителния документ от форума в естонската столица.
Подписвайки Декларацията по е-управление от Талин страните-членки потвърждават политическата си воля да работят за по-бързото случване на цифровизацията в публичната администрация. Осъществяването на тази цел има централна роля по пътя към предстоящата дигитална трансформация в обществото.
Участниците на срещата се договориха в следващите 5 години техните държави да предприемат осезаеми стъпки по реализирането на принципите, заложени в Европейския план за действие за е-управление (2016-2020) и Европейската рамка за оперативна съвместимост.
Става дума за превръщането на всички публични процеси в цифрови, като идеята е те да са такива не по изключение, а по подразбиране. Очаква се, че това ще сведе до минимум необходимостта гражданите и бизнесът да взаимодействат с администрациите. Дигитализирането на комуникацията пък ще гарантира достъпност и откритост на институциите.
Сред основните проблеми, които е-управлението среща в България например, е липсата на синхрон между институциите, които не все още не могат да разменят вече съществуващи данни помежду си. В тази връзка едно от нещата, върху които се очаква да се наблегне през идните години е пълното въвеждане на тъй наречения принцип „само веднъж“. Целта на ЕС е данните да могат да се обменят свободно между администрации на национално, регионално, локално и трансгранично ниво. За целта ще се работи активно за това да се подобри технологичната достъпност в ключови регистри.
Фундаментален въпрос на фона на дигитализацията е този за доверието и сигурността на личните данни. В тази връзка министрите по е-управление от ЕС декларираха воля за ускоряване на въвеждането на изискванията на Регламента на ЕС относно електронната идентификация и доверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар.
С Декларацията от Талин държавите членки потвърждават готовността си за подобряване на координацията и обмена за увеличаване на стратегическия, оперативния, изследователския и развойния си капацитет в областта на киберсигурността, в частност чрез въвеждането на изискванията на Директивата за мрежова и информационна сигурност.
По отношение на принципа за откритост и прозрачност ключова стъпка ще бъде възможността за гражданите и за бизнеса да управляват личните си данни, с които публичните администрации разполагат. Държавите членки ще работят също така за разширяване на достъпа и за подобряване на качеството на отворени данни, ключови за икономиката и за обществото.
Друга цел е да се избегне дублирането в различни сектори на вече разработени приложения и за повишаване на използването на решения с отворен код при създаването и надграждането на ИКТ системи и решения. Насърчаването на повторното използване на притежавани или развивани за публичната администрация решения от страна на частния и неправителствения сектор също е сред мерките за по-пълно въвеждане на принципа за оперативна съвместимост в държавите членки.
През следващите години държавите членки на ЕС се ангажират още да предприемат стъпки за повишаване на дигиталните умения на всички равнища в публичните администрации, като необходима предпоставка за всяка успешна дигитална трансформация. С Декларацията министрите се ангажират да споделят добри практики в областта на е-управлението и успешни местни решения.