Кабинетът съживи идеята за нефтопровода „Бургас – Александруполис“

Ембаргото върху руския петрол провокира служебния кабинет да пристъпи към възраждане на идеята за построяване на нефтопровод от Александруполис до Бургас. На днешното си заседание Министерският съвет одобри Меморандум за разбирателство между енергийните министерства на България и Гърция, чрез който двете държави ще си сътрудничат при проучването на възможности за реализиране на позабравения проект.

Неслучилият се нефтопровод, заобикалящ Босфора, някога бе част от т.нар. „голям енергиен шлем“, наред с „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. Планът бе по него да се доставя руски петрол през България за Европа, но сега изрично се подчертава, че за „Бургас – Александруполис“ ще се мисли като за:

инфраструктурния проект за пренос на суров петрол от неруски източници от пристанището Александруполис в Република Гърция до района на Бургас в Република България“.

От МС обясняват, че ще бъде създадена специална работна група между ресорните министерства на България и Гърция, като ще бъдат включени и други заинтересовани лица. Проучването и анализът на възможностите за изграждане на инфраструктурата ще продължи две години, а план за действие се очаква да бъде изготвен до края на 2024 г. – когато изтича двугодишнатa дерогация за страната ни от санкциите на ЕС.

Предвижда се капацитетът на предложения нефтопровод да осигурява като минимум пълна замяна на вноса на руски суров нефт в България по море от алтернативни източници“, посочват от правителствената пресслужба.

Новината за Меморандума идва месец след влизането в сила на ембаргото на ЕС върху вноса на петрол от Русия по море. То даде повод на политиците да отворят темата, като тя бе повдигната на няколко нива.

Служебният ресорен министър Румен Христов коментира по време на енергийна среща в Атина през декември, че освен от гледна точка на диверсификация на източниците нефтопроводът би помогнал и в отгoвор на увеличението на транзитните такси през Босфора. Гръцкият му колега Костас Скрекас даде ясна заявка, че страната му подкрепя проекта. Междувременно президентът Румен Радев повдигна въпроса и пред американския секретар Антъни Блинкън по време на телефонен разговор.

Припомняме, че още през 2008 г. проектът за нефтопровода от Александруполис бе отхвърлен с местен референдум в Бургас. Три години по-късно правителството на ГЕРБ реши да прекрати договора с Руската федерация и Гърция, макар че предложението за това бе внесено в Народното събрание чак през 2013 г.

Междувременно дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис БГ“ ЕАД продължи да съществува и да трупа разходи, включително за заплати. Компанията бе обявена в ликвидация едва през 2020 г.

Още един Меморандум с Гърция

… одобри Министерският съвет днес, с цел укрепване на сътрудничеството между двете държави за гарантиране сигурността на доставките и съхранението на природен газ. Той идва във връзка с регламента на ЕС от 2022 г., според който всяка държава, която не разполага с подземни съоръжения за съхранение на газ на своя територия, трябва да поддържа стратегически резерви, равни на 15% от годишното си потребление, в друга страна членка.

В тази връзка предстои гръцки доставчици да се регистрират като потребители на българската преносна система, така че да могат да резервират капацитети за нагнетяване и добив в ПГХ „Чирен”. Става дума за максимален общ обем на съхранение от 0.7 TWh.

От своя страна, слотове и капацитет за съхранение, както и съответният капацитет за регазификация от терминали в Република Гърция, могат да бъдат резервирани и от български доставчици на националната газопреносна система, управлявана от „Булгартрансгаз“ ЕАД. Те ще използват втечнен природен газ за директно снабдяване на крайните потребители на територията на България за максимален общ годишен капацитет за регазификация от 2.0 TWh.

Меморандумът ще бъде сключен за 12 месеца и ще влезе в сила след ратифицирането му от Народното събрание на Република България.