Къде е бюджетът, или как системно се нарушава Закона за публичните финанси

Продължаващата политическа несигурност и липсата на редовно правителство, освен всичките си отрицателни ефекти върху бизнес средата, води и до забавяне на процедурата за Бюджет 2015 г. По Закона за публичните финанси Министерски съвет трябва да внесе своя проект за държавен бюджет в парламента най-късно до 31-ви октомври предходната година, т.е. до днес. Предвид това, че проектобюджет за следващата година все още не е внесен от МФ в МС и съответно не е одобрен от министерския съвет, а днес няма правителствено заседание, то внасянето в Парламента на бюджета за 2015 г. няма как да се случи в рамките на днешния ден.

На правителственото заседание миналата седмица МФ е представило „базов сценарий и основни допускания за разработването на проекта на държавния бюджет за 2015 г. и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г.” В стенограмата на заседанието се коментират някои детайли от прогнозата, които също са публикувани и на сайта на МФ.

По отношение на бюджета, допускането е за дефицит от 3,9% от БВП на касова основа (според актуализираната методология за БВП) и 3,5-3,6% от БВП на начислена основа тази година – това са и параметрите на проекта за актуализация на бюджета. За следващите три години се предвижда неамбициозен план за консолидация на бюджета, като целта за дефицита на консолидирания бюджет за 2015 г. е 3% както на касова, така и на начислена основа, и постепенно свиване на дефицита с 0,5% от БВП на година през 2016 и 2017 г. Консолидацията се очаква да се поеме изцяло през разходите заради очаквания за намаление на приходите като % от БВП предвид прогнозите за икономическия растеж: 1,5% през 2014 г., 1,2% през 2015 г., 2% през 2016 г. и 2,5% през 2017 г.

В същото време, обаче, се запазва заложеният в средносрочната рамка на предходното правителство ръст на МРЗ с 40 лева на година през 2015-2016 и с 30 лева през 2017 г. (до 380 лв. през 2015 г., 420 през 2016 г. и 460 лева през 2017 г.) и увеличение на пенсиите на база на т.нар. швейцарско правило и на база вдигането на максималния осигурителен праг, който автоматично вдига тавана на пенсиите който е обвързан именно с него. Така например, още през 2015 г. пенсиите ще се увеличат средно с 2,4%, което означава и същият ръст в разходите за пенсии.

Реално това, което служебния министър представя, е отново една чисто техническа операция без какъвто и да е сигнал или опит за реформи. Взета е старата рамка, сложени са в нея актуални допускания за икономическия растеж, инфлацията и т.н. и са разписани примерни бюджетни параметри за 2015-2017 г.

Същият счетоводно-технически подход беше използван и при изготвянето на проекта за актуализация на бюджета за 2014 г. – сметнат беше недостигът на приходите, приети бяха около половината (пак добре, че не са приети всички) от исканията за повече разходи на ведомства и беше изчислено какъв е новият дефицит. Никакъв опит за консолидация или намаляване на дефицита, а просто пасивно отчитане на променената картина. Обичайното оправдание на служебното правителство, което се вижда и в стенограмата от заседанието на 29-ти октомври, е, че те нямат парламентарно мнозинство, на което да разчитат за прокарването на реформи и рязане на разходи. Според стенограмата, точните думи на министъра на образованието Румяна Коларова са: „Просто няма как да се случи, защото това изисква политическа воля, изисква парламентарно мнозинство, което да седи зад кабинета.”

Законът за публичните финанси, обаче, отново казва друго. Според „Чл. 27. (1) Целта за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислено на касова основа, е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. (2) При очаквано негативно отклонение от годишната цел за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма министърът на финансите предлага на Министерския съвет да одобри компенсиращи мерки.”

Никъде в закона за публичните финанси не се прави разлика между служебен министър на финансите и редовен, нито пък между служебно правителство и редовно. До момента, обаче, служебният Министър на финансите не е предложил никакви „компенсиращи мерки” за овладяването на дефицита, въпреки че негативното отклонение от целта се вижда все по-ясно от месеци, а служебното правителство започна работа през август, когато все още нещо можеше да се направи.

Да не говорим, че според същия този закон, едно от фискалните правила, разписано в чл. 27, ал. 4 на съшия закон, „Годишният бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, не може да надвишава 2 на сто от брутния вътрешен продукт.” Отклонение се допуска само при „извънредни обстоятелства” – а такива няма и не се предвиждат за следващата година. Ето че както за 2014 г., така и за 2015 г. това фискално правило ще бъде нарушено, без това да притеснява някой в МФ или правителството.

По-горните примери показват ясно, че Законът за публичните финанси, който отне толкова време за изработка и на който бяха възлагани надежди за модерно законодателство в сферата на публичните финанси, се погазва без никакъв свян или угризение още в първата година на своето действие (не че това е прецедент в българската действителност). Причина за това, вероятно, е липсата на санкции и контролни механизми, които да подсилват текстовете и да търсят отговорност на тези, които ги нарушават, но нарушаването на законодателството е налице.

Ситуацията в момента – липса на редовно правителство и все по-малко време до края на годината, прави така, че отказът от реформи или поне от предприемането на някакви мерки за овладяване на дефицита може да се пренесе и през 2015 г. Т.е. след „нулевите” 2013 и 2014 г. от гледна точка на бюджетните системи и замръзналите реформи в тях, рискът и 2015 г. да се превърне в поредната загубена година нараства с всеки изминал ден. Може би това е и най-сериозната опасност, произтичаща от сегашната ситуация – запазване на статуквото и бюджетиране по инерция, т.е. отказ от каквито и да е реформи не само през настоящата, но и през 2015 г. На този фон, системното нарушаване на закона за публичните финанси би бил най-малкият ни проблем.

Източник: Институт за пазарна икономика